46 ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 4'2014 ран върху хоризонтална ос и се позиционира в посока на вятър с помощта на опашка или моторна система (ъглово ориентиране). Такиватурбини са чувствителни към промени в посоката на вятъра и турбуленцията, които имат отрицателен ефект върху производителността, поради изискваното позициониране на турбината по посока на вятъра. Вятърните турбини с вертикална ос се развиват като клас типичен за градски зони. При тях промяната в посоката на вятъра няма толкова силно негативно въздействие, защото те не трябва да се ориентират по посоката на вятъра. VAWTs са категоризирани като Савониус или Дариус видове, в съответствие с принципа, използван за улавяне на потока на вятъра. За тип Савониус, вятърът изтласква перките, което предполага, че скоростта на въртене е винаги по-ниска от скоростта на вятъра. За разлика от него, формата на ротора тип Дариус дава възможност роторът да се върти по-бързо от скоростта на вятъра. Тук обаче възникват редица предизвикателства с дизайна, тъй като по-голямата част от масата на ротационния механизъм е съсредоточена в периферията, а не в центъра, което води до големи центробежни натоварвания. Друг проблем е, че тези турбини имат резонансни режими, което при определена скорост на въртене може да ги разруши. Затова трябва да имат спирачки или устройства за контрол на скоростта. Изборът на турбина се прави, като се имат предвид предварително проучените условия на експлоатация, така че тя да е найподходяща за даденото място. Много турбини започват да работят при минимална скорост на вятъра. Ако скоростта на вятъра е по-ниска отминималната скорост за произвеждане на енергия, тогава турбината не се включва изобщо. Някои дизайни са такива, че турбините работят дори при много ниски скорости на вятъра. Въздушната турбуленция е друг критичен момент, който трябва също да се вземе предвид при избора. Някои турбини работят лошо, а други добре при турбулентни условия. По същия начин променящата се посока на вятъра може да е сериозен проблем за някои турбини, а за други да не създава трудности. Малките вятърнитурбини за населени места могат да бъдат автономни, несвързани с мрежата и да натрупват неизползваната енергия в батерии. Това е подходящо за отдалечени райони. За урбанизиранитетеритории с електроразпределителна мрежа е по-удачно вятърните турбини да се свържат с мрежаранетоимсъс сградната инфраструктура е също нелека задача. Да не забравяме, че в населените места турбините трябва да са безшумни и безопасни. Ето защо на урбанизираните територии са им необходими вятърни турбини, различни от тези, които сме свикнали да виждаме във вятърните паркове, по планинските хребети и ветровитите полета. Те се наричат малки или градски вятърнитурбини – един сравнително нов клас във ветроенергийната индустрия. Той се развива, за да се справи с условията и изискванията на урбанизираните територии, предоставяйки им възможност да станат по-независими от енергийна и икономическа гледна точка, по-модерни и екологични. Малки или градски вятърни турбини са турбини, които са специално проектирани за застроената околна среда, и могат да бъдат разположени върху сгради или на земята, в непосредствена близост до сгради. Това предполага, че турбината е адаптирана за ефективна работа в специфичния режим на вятъра в застроената среда. Формата и големината на турбината се проектират така, че не само да е достатъчно ефективна в конкретните условия, но и да е безшумна, безопасна и визуално да се интегрира добре с околния градски ландшафт. Малките вятърни турбини обикновено са с капацитет от 1 до 20kW. Разнообразие от градски вятърни турбини и правилен избор Съществуват различни видове дизайн и конфигурация на градските вятърнитурбини, но независимо от тяхната форма и размери, те могат да бъдат разделени в два класа в зависимост от оста на въртене: градски вятърни турбини с вертикална ос (VAWTs) и градски вятърни турбини с хоризонтална ос (HAWTs), подобно на конвенционалните вятърни турбини. При HAWTs роторът е монтиинфраструктура
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==