68 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 3'2014 и трансформират (т.е. биодеградират) токсичните субстанции в почвата в нетоксични или по-малко токсични се нарича биоремедиация. Използват се няколко вида техники на биоремедиация – с типични месни видове, с адаптирани, селектирани или генномодифицирани щамове, ex-situ и in-situ. Те трябва да са конкурентоспособни с флората на замърсения район и не трябва да са патогенни. Ex-situ и in-situтехниките се различаватпо мястото на протичане на процесите. Ex-situ методите изискват изнасяне на замърсената почва, преди да бъде пречистена. При insitu техниките третирането е на мястото на обекта, без необходимост от изнасяне на почвата. Вторият вариант е по-евтин и може да обхване по-голям обем почви. Но пък първиятметод дава по-бързи резултати, по-висока степен на пречистване, по-лесно се контролира и третира по-широк кръг замърсители. В глинести почви и при дълбоки почвени слоеве, където кислородът не може да се разпредели равномерно in-situ биоремедиациата не е достатъчно ефективна и изисква години за постигане целите на пречистването в зависимост от специфичните замърсители. Чрез биоремедиация обикновено се пречистват почви, замърсени с тежки метали, нефтопродукти и други въглеводородни замърсители. Безхумусна рекултивация През последните години се забелязва тревожна тенденция към отрицателен баланс на хумуса при рекултивация. Това означава хиляди хектари нарушени земи да бъдат лишени от конвенционалните процеси на възстановяване, които изискват използване на хумусен пласт. Така в рекултивацията се разви нов подход – безхумусен. Такъв пример може да се даде и от ситуацията в България. Във връзка с недостига на хумусен почвен слой за възстановяване плодородието на нарушените терени в района на Марица-Изток се налага да се разработят технологии за безхумусна рекултивация. Наши специалисти вече са предложили такива техники с използване на селскостопански и промишлени отпадъци. В резултат на множество вегетационни и полски експерименти е разработена и технология за безхумусна рекултивация чрез използване на смеси от утайки от пречиствателни станции за отпадни води. При тези методи се влагат елементи с микробиологична дейност, която да продуцира почвено органично вещество и почвен хумус, чрез адекватна и активна човешка намеса на водните площи. Техническата рекултивация на терена след подземен добив включва изрязване на конусовидните части на насипите, за да се получи ландшафт, който е близък до естествения релеф. След добив на въглища трябва да се предотврати горенето. Ако насипите са малки, те се разрохкват, за да приключи по-бързи горенето. Ако са големи, се прекратява достъпа на кислород чрез насипване на пласт почва. След открит добив трябва да се достигнат нормални градуси на наклоните – височината към основата трябва да е 1:3 или 1:2.5. Биологична рекултивация След техническата следва биологична рекултивация. Когато теренът се рекултивира за земеделско ползване, се предвижда комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за 5-годишен период след изпълнение на техническата рекултивация. Акотеренът се рекултивира за горскостопанско ползване, се извършват лесотехнически, агрохимически, технологични имелиоративни мероприятия за създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност през първите 3 години след изпълнението на техническата рекултивация и залесяването. Най-ефективно е залесяването и затревяването да се извършватедновременно. Тревата спира изпарението, намалява развитието на плевелите и забавя ерозията. Дърветата също действат противоерозионно и създават екологосъобразен микроклимат. Тук е важно да се прецени правилната гъстота на залесяване. По-голямата гъстота предопределя по-бърз противоерозионен ефект, но и побързо изчерпване на хранителните вещества и водата, което може да доведе до съхнене. Ако пък гъстотата не е достатъчна, може да се изгуби противоерозионния ефект. Тревните видове са най-често бобови (например лупина), с цел по-бързо образуване на азот в почвата. Използват се и бобово-житни смеси (фий/овес), тъй като житните растения задържат по-добре почвения слой. Възможно е включване на райграс, люцерна, детелина, комунига и други видове, издръжливи при конкретните условия. Биоремедиация на замърсени терени Техниките, прикоито сеизползваестествената способностна растенията и почвените миркоорганизми да редуцират, отстраняват
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==