52 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 3'2014 Биологично (вторично) третиране на отпадни води Биологичното третиране е най-често използваният метод за допълнително третиране на отпадни води. Прави се с цел отстраняване на големите количества органична материя и хранителни вещества останали след механичното пречистване. Съоръженията за биологично третиране са едни от най-мащабните и скъпи елементи в една пречиствателна станция. Биологичното пречистване може да бъде извършено в аеробна (при наличието на кислород) или анаеробна (при отсъствието на кислород) среда. Най-характерният прoцес при този вид пречистване е процесът на активната утайка. Извършва се в аерирани басейни и след това утаители. В аерираните басейни се подава кислород (аерация), който бива използван от микроорганизмите за окисление на биологичния материал. По този начин бактериите получават енергия, нужна за биологичното им съществуване и размножаване. Като продукти от разграждането на органичната материя се получава въглероден диоксид (освобождаващ се свободно в атмосферата), вода и нова биомаса (нови бактерии). Голяма част от биомасата се утаява. Микроорганизмите се групитат и тъй като са по-тежки от водата се утаяват на дъното на басейните под формата на шлам (активна утайка). Активната утайка се състои от голяма част живи и мъртви микроорганизми. За създаване на оптимални условия за бактериите и осъществяване на биологичния процес е необходимо известно време на задържане на отпадната вода и утайката. За да се поддържа постоянно нивото на активната утайка, периодично част от нея се извежда от басейните. Тя съдържа в големи количества молекулярно свързан азот и фосфор. Анаеробните процеси са известни като гниене. Анаеробното пречистване на водата се дължи на процеси на окисление и ферментация на веществата, съдържащи въглерод. В резултат се освобождават въглероден диоксид и метан. А това е възможност и за създаване на инсталация за добив на биогаз. По този начин метанът се превръща в енергоизточник, а не в източник на замърсяване на околната среда. Характерно за анаеробния процес на пречистване на отпадните води е, че утайката, която се отделя при осъществяването му, е в много по-малко количество, отколкото в аеробния. Биологичното третиране в пречиствателните станции отстранява около и дори за обработка на месо и други. Те служат за защита на канализацията и другите съоръжения в канализационната мрежа отполепвания и замърсяване. Монтират се на отпадната канализация възможно най-близо домястото на възникване на отпадни води съдържащи мазнини. Използването на мазниноуловители се препоръчва и преди домашни пречиствателни станции. Там водите съдържат голямо количество мазнини, чийто разграждане предизвиква окисление и причинява биохимични и механични повреди, следователно и понижаване на ефективността на пречиствателните станции за отпадни води. Мазнинозадържателите се произвеждат като цилиндрични или правоъгълни пластмасови резервоари, оборудвани с покритие и капак, изолиращ миризмите. Резервоарите са оборудвани с технологични стени и хранилище за събиране на мазнините, което може да бъде подвижно или стационарно. Съдържащите се в отпадъчните води масла се отделятподформата на повърхностеншлам. Съгласно Базелската конвенция маслените и петролните смеси следва да се третират като опасни отпадъци. Механичното пречистване, представлява добро начало за отстраняване на замърсители във водите, но най-често е недостатъчно, за да осигури качество, съответстващо на изискванията на националното законодателство.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==