36 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 2'2014 то се помещават ресторанти, магазини и увеселителни съоръжения. Тунелът под Ла Манш Тунелът под Ла Манш, известен като Евротунел, е подводен железопътен тунел с дължина 50 километра, който свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун под протока Ла Манш. Цялото съоръжение се състои оттри отделнитръби – две активни за трафика и една аварийна. Всяка тунелна тръба е с ширина 7,60 метра и дължина 51 километра. През 1802 година френският инженер Албер Матю проектира първия тунел под Ла Манш. А години по-късно, през 1830 г., с навлизането на парните локомотиви, се появяват и първите идеи за железопътен тунел. Този процес се свърза с името Том дьо Гамон, който в продължение на 30 години разработва различни проекти на тунела. Едва в периода 1972-1975 г. е разработен проект за железопътен тунел, който е и окончателният приет вариант. Строителните работи започват от страната на Великобритания през декември 1987 г. Работейки от двете страни – френска и британска, 11 тунелно пробивни машини прокопаваттунелните тръби и през 1990 г. се срещат строителните групи от Великобритания и Франция. На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакови композиции. Тунелът Сейкан (Seikan Tunnel) Тунелът Сейкан се намира в Япония и свързва префектурата Аомори, на остров Хоншу, с друг японски остров Хокайдо. Дължината от 53.85 километра го прави най-дългият железопътен тунел в света. Съоръжението впечатлява и с това, че почти половината от дължината му – 23.3km, се намират под океанското дъно на протока Цугару. Идеята за презокеанска връзкамежду двата японски острова се заражда още в началото на миналия век, но сериозни геоложки и хидрогеоложки проучвания започватпрез 1946 година. Строителството на тунела е поставено през 1971 г., след направени прогнози, че увеличаващият се трафик няма да може да бъде обслужван отфериботния транспорт.Тогава започва прокопаването на основния тунел, което завършва през 1985 година. Отворен е за движение през 1988 година. Строителството на съоръжението е трудно поради сложните геоложки условия. Скалите не позволяватработа с тунелно пробивни машини. Свежият въздух се доставя във всяка част на тунела посредством система от вентилирани канали. За доставянето на свеж въздух се използват 14 аксиални вентилатора, всеки с диаметър 2.5 метра. Изпускателната система се състои от 16 перки (по осем на всеки пилон на северната кула). Отходните газове се изхвърлят чрез два подземни провода (изпускателни тръби), които провеждат въздуха до върха на пилоните. Количеството въздух, което са в състояние да отведат, е до 1500 кубични метра в секунда, което се равнява приблизително на променящото се количество въздух в рамките на целия тунел в за две минути. Тунелът е открит за движение на 30 август 1992 година, а приходите от продадените билети за тържествената церемония по откриване на тунела са дарени на Кралския институт за глухи и слепи деца. Tokyo Bay Aqua Tokya Bay Aqua e магистрала, комбинация мост и тунел, преминаваща през залива в Токио, Япония. Тя свързва град Kawasaki в префектура Канагава с град Kisarazu в префектурата Чиба и е част от Националната магистрала Route 409. Общата дължина на комбинираното съоръжение е 14 километра – мост с дължина 4.4 километра и тунел с дължина 9.6 километра. С тази дължина тунелът с нарежда на трето място сред най-дългите подводнитунели след Тунела Сейкан (53.85km) и Тунела под Ла Манш (50km). Магистралата е открита през 1997 година след 23 години планиране и 9 години на строителство. Една от целите, стояща в основата на проекта, е да се намали трафикът в центъра на Токио. В пресечната точка на моста и тунела е изграден остров, наричан Umihotaru, което в превод означава „морска светулка”, а на „острова” е оформен кът за почивка, къде-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==