56 инфраструктура ÈÍÔÐÀÁÈËÄ 1'2014 Например за окисляването на органични вещества, такива като някои окисляеми пестициди, обикновено се използва концентрация 0,5мг/л с контактен период 20мин. Озонът е токсичен за повечето водни патогенни организми, дори и за спорите на протозои като Cryptosporidium. Справя се успешно с миризмата и вкуса на замърсената вода (миризмата на хлор, металния вкус или миризмата на развалени яйца и др.) Озонът реагира с всички видове органични и неорганични вещества във водата и следва нуждата от озон да се определя подобно на хлорирането. Той се изразходва и за органиката от природен произход, поради което са необходими големи дози. След като озонът реагира с природната органика, увеличава нейната способност към биологично разлагане. Това е така наречената асимилация на органичния въглерод. Дезинфекцията с озон се комбинира с последващо пречистване. За да се предотврати размножаване на бактерии във водопровода след озонирането се извършва филтрация или гранулиран активен въглен за отстраняване на органиката. Озонът се разлага бързо и не оставя устойчиви утайки. Ако е необходимо, може да се добави по-устойчив дезинфектант. Той няма продължително обеззаразяващо действие и затова обикновено се извършва последващо хлориране. Озонът се смята за безопасен при пречистването на водата, въпреки че някои окислители не са добре познати. Тъй като озонът е силно токсичен, правилната работа с него е задължителна. При озонирането не се внасят химични реагенти и не се увеличава солевият състав на пречистената вода. Озонът е екологичен продукт за обеззаразяване и дезинфекция на водата. При използването му не възникват вредни въздействия и странични продукти, които да замърсяват околната среда. UV пречистване Дезинфекциране чрез ултравиолетова радиация е метод, при който едновременно се щади околната среда от вредно въздействие, и в същото време и хората остават предпазени от вредни замърсявания във водата. Това е предпочитан метод за пречистване на малки обеми вода. UV светлината е в невидимия, виолетов край на светлинния спектър. Противобактериалното ултравиолетово излъчване съществува и в естествената околна среда. То е част от слънчевата светлина, но по-голямата част от нея се разсейва и дезинфекция. За да бъде успешно елеминирана тази инфекция се налага използването на високоспециализирани решения. Озониране Този тип пречистване и обеззаразяване на водата е добър съвременен метод за дезинфекция. Озонът представлява алтропно състояние на кислорода. Той се образува от кислорода, чрез поглъщане на топлина. Озонът притежава висок окислителен потенциал, което осигурява бързо и пълно протичане на реакциите във водните разтвори. Той влиза в активна реакция с много минерални и органични съединения и притежава силно бактерицидно действие. Озонът може да играе ролята на основно дезинфекциращо средство. Поради силното му окислително действие има голямо приложение в обработката на водата. Озонирането представлява процес, при който озонът действа директно или индиректно върху намиращите се във водата вещества. С увеличаване на концентрацията му, pH и температурата на водата скоростта на разпадане на озона нараства. Той трябва да се образува на място с помощта на кислород и ултравиолетово лъчение или с електролиза, поради което не се налага съхраняване на химикали необходими за пречистване. Газообразният озон се получава чрез продухване на сух въздух или кислород през силно електрическо поле. Въздухът, който се получава, е обогатен с озон. Този новополучен газ преминава непосредствено през водата, като се пропуска през нея чрез микро дюзи, разположени в основата на контактните контейнери. Тези съоръжения обикновено са с дълбочина 5m и времето за обработка е 10-20мин. Колко ефективно е озонирането се определя най-вече от достигането на необходимата концентрация за даден контактен период.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==