рециклиране/екология даден срок до 14 юли 2014 г. да организират изграждането на площадки за разделно събиране на различни видове отпадъци. От друга страна, към днешна дата, дейността по разделно събиране на металните отпадъци се извършва изцяло от частните фирми, като през последните 20 години капацитетът, съоръженията, опитът и инфраструктурата по управление на този отпадъчен поток, са изцяло свързани с частния сектор. В същото време, законът предвижда от 2014 г. физическите лица да предават металните си отпадъци само на общинските площадки, за което няма да получават възнаграждение, т.е. металните отпадъци ще се събират безвъзмездно. Частните фирми в този случай няма да имат директен достъп до този материал. В случая са налице няколко предизвикателства пред всички. На първо място към момента има икономически механизъм за събиране на тези отпадъци, т.е. разделно събиране съществува и то отговаря изцяло на директивните изисквания отпадъкът да бъде събиран по възможно най-чистия начин. Не виждам какви са пречките тази система да бъде оставена да работи паралелно с общинската, и съответно държавата да отчита количествата разделно събрани отпадъци от тях за изпълнение на целите си на национално ниво. Подобни са примерите в много други европейски държави, като Великобритания, Испания, Австрия и т.н. В тези случаи държавите отчитат и количествата, разделно събран отпадък от частния сектор, и количествата, които се събират от общините. При нас се налага крайност, т.е. само един от тези модели за събиране на отпадъците, и то без да се вземе предвид народопсихологията и местните условия в този случай, т.е. склонен ли е българинът да дарява нещо, за което знае, че има икономическа себестойност. Абсурдно би било да се налага един единствен начин за събирането на тези отпадъци, и той да бъде обратен на икономическата логика. Считам, че по този начин се осуетява събирането на този отпадък. Още по-обезпокоителен е фактът, че нито една община не е пристъпила към изпълнение на изискванията на закона, т.е. към момента няма налични общински площадки за безвъзмездно събиране на отпадъци. За да бъдат организирани такива площадки, общините следва да организират търгове, за които съответно да заделят средства в бюджетите си. Ясно е, че в сегашната икономическа обстановка това няма как да се случи, поне за значителна част от тях. Това означава, че към 14 юли 2014 г., когато гражданите ще трябва да спрат да предават срещу заплащане метални отпадъци на частни фирми, няма да има и общински такива налице. Т.е. логичният въпрос е, къде тогава ще предават тези отпадъци? Изграждането на общинска система от площадки за безвъзмездно събиране на отпадъци е добра идея, и вид развитие на цялостната система по управление на отпадъците в България, но тя би следвало да съществува паралелно с останалите налични и вече изградени системи за събиране на отпадъци. Т.е. в случая говоря за надграждане на съществуваща система. Така вместо да е налице противопоставяне на интересите на всички участници – общини, частни фирми и граждани, ще са налице различни форми и методи за събиране на отпадъците, при които за гражданите ще е налице най-важното в случая – изборът, а за държавата осигуряване на количество отпадък, което е необходимо за националните й цели пред ЕС. Бихте ли казали как стои въпросът с организирането на системи за разделно събиране на отпадъци и контрола върху площадките за отпадъци? Както вече споменах разделното събиране на отпадъци не е новост за България. Към момента у нас съществуват различни модели за разделно събиране на немалко отпадъчни потоци - гуми, масла, стари батерии и акумулатори, старо електрооборудване, стари коли, опаковки, метали, хартия, пластмаса, стъкло и др. Всички те са организирани изцяло от частния сектор – от колективни и индивидуални схеми за събиране на отпадъци, които са вменени като отговорност на производителите, както и от частни фирми, които притежават надлежни разрешителни за събиране на отпадъци. Нормативните изисквания към площадките за отпадъци са доста сериозни, като цяло са съсредоточени в екологосъобразното третиране на отпадъците на тях, и недопускане на замърсявания и увреждане на околната среда и човешкото здраве. В тази връзка контролът по отношение на спазването на изискванията към тези площадки се осъществява от териториалните структури на МОСВ, а именно Регионалните инспекции по околна среда и води. За определени случаи, контролни правомощия имат и кметът на общината, и съответно органите на МВР. Спрямо площадките за отпадъци се извършват регулярни проверки от контролните органи и смея да твърдя, че площадките засега са на едно доста високо ниво, по отношение на техника и екологични изисквания. За съжаление, обаче, във всички случаи проверките са съсредоточени изцяло върху легалния сектор и регистрираните площадки. Да, проверки трябва да има регулярно и съответно фирмите да са наясно, че критериите за опазване на околната среда, не трябва да бъдат занижавани. Същевременно, обаче, е налице обратната страна, при която съществуват значителен брой нелегални площадки, които не отговарят на никакви критерии и изисквания, приемат и третират незаконно отпадъци, и същевременно върху тях не се осъществява контрол. От това страда определено легалният сектор, тъй като нелегалните площадки имат икономически преимущества. След като техните оператори не са вложили средства в опазване на околната среда и спазване на екологични изисквания, съответно снабдяване с нужните разрешителни, то конкурентоспособността им спрямо законните е по-голяма, тъй като могат да си позволят по-добри и конкурентни цени. В тази връзка секторът, който страда най-много от подобен тип неравнопоставеност, е секторът на металните отпадъци. Определено очакваме подобряване на контрола за тези случаи, като Българска асоциация по рециклиране, е готова да окаже всякаква помощ, в т.ч. и с нормативни предложения за усъвършенстване на контрола.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==