Инфраструктурно Строителство | брой 4, 2013г.

39 интервю ÈÍÔÐÀÑÒÐÓÊÒÓÐÍÎ ñòðîèòåëñòâî 4'2013 направа, рехабилитация и поддръжка на горски пътища – „кръвоносната система на горската икономика”. Въпреки че технологията е с доказани приемущества и резултативност в цяла Европа, част от Русия и Америка днес все още нямаме успешен проектнатериторията наБългария. Залагаме на бъдещето. Продукти за растелна защита за горското и селското стопанство предлагаме в парньорство с Агрифлор, Агрифлор Протект, Агро Форест Енерджи, Russell IPM и др., които освен търговци са и производители. Съвместно с техните екипи се стараем да разработваме нови и подобряване на съществуващи продукти, които в най–пълна степен да отговарят на стандартите за интегрирана растителна защита в горите. Предлагаме най-новото и усъвършенствано от продуктовата гама консумативи за дейности в горите – професионални спрейове за маркиране, висотомери, клупи, измервателни уреди, креди, защитни и работни облекла, дрехи за лов и други. Доставчици на тези продукти са български производители, INTERFORST Австрия и GRUBE Германия. В доставката и продажбата на репродуктивни материали, основен бизнес партньор ни е френската фирма VILMORIN – лидер на европейския пазар в производството и доставката на семена отрастителни видове - повече от 250 семена от дървесни, храстови видове и палми. Ал и Ив Форесте представител за България, Сърбия и Македония. Как бихте коментирали политиката къммомента по отношение стопанисване на горските територии? При отговора на този въпрос бих желал да започна с позитивите. Важен фактор при определяне на националната горска политика е членството на България в ЕС. Това наложи хармонизиране на законодателството на страната ни с европейското. Този процес приключи като цяло успешно. В рамките на предпресъединителния период и след него по много проекти беше укрепен административният капацитетна държавните структури, отговорни за горската политика. Днес страната ни, в лицето на МЗХ и Изпълнителната агенция по горите към МЗХ, е активен партньор в определянето и реализацията на единната европейската горска политика. През изминалите 10-15 години законодателната рамка, определяща националната горска политика премина през много метаморфози, а вероятно ще предстоят и други такива. Различните варианти на закона за горите имаха добри и лоши страни в зависимост от гледната точка. Бих желал да се спра само на най–важната за частния бизнес част отсегадействащия закон. Най–сетне беше регламентирана частната лесовъдска практика. Това даде възможност на много колеги, в което число съм и аз самия, да упражняваме свободно своята професия. Очертани са нашите права, задължения и отговорности. Една от предпоставките за реализация и най-добрата политика е наличиетона средстванаадресантите, към които тя е ориентирана за нейното прилагане. Важен източник за финансиране на дейсностите в горския сектор са предприсъединителните и структурни фондове на ЕС. Нормативната база, с която се регламентира получаването на тези средстава, беше подготвена и предложена отМинистерство на земеделието и одобрено отБрюксел. Какво обаче е смущаващо в горската политика? Самиятфакт, че една трета оттериторията на България е горски фонд, а в абревиатурата на Министерство на земеделието и храните липсава думата „гора”, говори много за горската политика в момента. Стопанисването на горите е сложна проблематика, която изисква постигане на баланс между икономика и екологически функции на горите. За съжаление, днес в горското стопанство в значителна степен политически и лични интереси изместват фокуса от икономиката и екологията. От европейските средства, насочени към проекти, свързани с повишаване на икономическата стойностна горитеиустойчивото стопанисване на горските територии за периода 2007-2013, са усвоени 10 -15%. Това се дължи на несъвършенства с нормативаната уредба, която беше посочена по-горе. Причини са липсата на достатъчен диалог при подготовка на наредбите междуадминистрация, представители на горския бизнес и консултанти. Държавата не е единствен виновник за недостъците в горската политика. Неправителственият сектор в бранша е със слаба активност и липса на позиция по отношение на много въпроси, свързани с горската политика. Какво бих предложил? При подготовката на законовата рамка за периода 2014-2020 година нужният диалог да бъде проведен и заинтересованите страни да намерят найверния път за поне 90% ефективна усвояемост на средства за реални и полезни за гората проекти. Горската политика да се ориентира по посока на стопанисване на база на икономически, а не партийни и лични принципи и интереси. В държавния сектор това може да се постигне, чрез намиране на подходяща форма на стопанисване и управление на горските ресурси (горска компания, държавни предприятия или друга) с избор на нейното ръководство на база мандатни програми и прилагане на принципите на мениджмънт на човешки ресурс при избор на служители. В частния сектор е необходимо повишаване на конкурентната способност на фирмите, чрез осигуряването на реален достъп до европейско финансиране и използването му по посoка въвеждане на европейски стандарти за модернизация на техниката, въвеждане на стандарти за качество и безопасни условия на труд. Изграждане на действащнеправителствен сектор и осигуряване на адвекватното му участие в процеса на определяне на горската политика.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==