Инфраструктурно Строителство | брой 4, 2013г.

мостове 29 ÈÍÔÐÀÑÒÐÓÊÒÓÐÍÎ ñòðîèòåëñòâî 4'2013 Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А този смисъл изкристализира идеята за повторна употреба на магистралата. От източник на замърсяване да се превърне в източник на възобновяема енергия. Изпълнението и мониторинга върху такъв проект определено ще доведе до опазване и популяризиране на природните дадености на местността, и съответно до засилване на устойчивото развитие на обекта. Оригинално място за вятърни турбини Защо да се заема земя за поставяне на вятърни турбини, като може да се използва празното пространство под моста? Мостовете и вятърните турбини изглеждат като създадени едни за други. Обикновено мостовете са високо разположени над специфични вдлъбнати форми на релефа и над реки, където има условия за образуване на силни въздушни течения. През новия мостмежду Шила и Баняра определено ще преминават ветрове, които би било жалко да останат неизползвани. Така разсъждават създателите на Solar Wind Bridge. В конструкцията на моста, между носещите колони, те предвиждат интегриране на 26 вятърни турбини, които ще генерират значително количество електроенергия - над 36 милиона киловатчаса годишно. И това не е всичко. Освен, че ще произвеждат електроенергия, тези турбини ще са така вградени в моста, че ще изглеждат като бижута, украсяващи силуета на моста. Знаем, че по отношение на традиционните вятърни паркове естетичната оценка е много спорна. Тук обаче, такова притеснение не съществува, защото едва ли ще се намери някой, който да не признае красотата на Solar Wind Bridge. Особено с такова допълнение на вятърни турбини. Вместо асфалт и бетон - соларни клетки Но възможностите за улавяне и използване на вятърната енергия от Solar Wind Bridge са само половината от уравнението за получаване на чиста енергия. Традиционният, черен асфалтов път ще се замени с гъста мрежа от фотоволтаични клетки, покрити с прозрачна, пластмасова защита, достатъчно здрава, за да издържи на тежестта на всички големи превозни средства. Тази пътна настилка е предвидена за 20 километра и ще произвежда 11.2 милиона киловатчаса годишно електроенергия от слънцето. Изобретението за „слънчевия път” е на американския електротехник Скот Брусо. Компанията му Solar Roadways, базирана в щата Айдахо, получава финансиране от американското правителство за развитие на прототипа в реални обекти. Тази пътна настилка включва и друго революционно решение – комбиниране на соларните панели със светодиоди за ефективно осветление

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==