66 инфраструктура ÈÍÔÐÀÑÒÐÓÊÒÓÐÍÎ ñòðîèòåëñòâî 3'2013 че материалът е смесен, нивото на C/N намалява и финото органично вещество става по-концентрирано. Често това третиране се използва за премахване на пластмаси и метали от органичния материал. Крайното компостиране е по-дълга фаза. Поради междинното третиране температурата отново се покачва над 55°C, което определя процеса като втора санитарна фаза. Системата за контрол на крайното компостиране е същата както на фазата на предварително компостиране. Единствената разлика е, че процесът е по-бавен и отнема повече време. При окончателното третиране компостът се пресява и се изчиства от камъни и метали. Пресетият материал се използва като уплътнител за поддържане на структурата. Основният индикатор за контролиране на процеса е температурата на материала, който се компостира. Обикновено температурата се контролира чрез намаляване или увеличаване на потока въздух. В зависимост от системата за компостиране това е частично или напълно автоматизирано. Повечето системи с изкуствена аерация също мерят налягането на потока въздух. Някои интензивни системи на закрито рециркулират преработения въздух. В зависимост от температурата и концентрацията на кислород се добавя външен въздух. Системите за компостиране имат нужда и от контрол на миризмата. В противен случай инсталацията може да създаде големи неудобства за околната среда. Затова трябва да се вземат редица мерки. Има нужда от добра поддръжка. Мястото трябва да се поддържа чисто и да се прилагат правилните методи за работа. Трябва да се избягват анаеробни зони в материала, който се компостира. За да се постигне това е важно приемането и предварителното третиране да се извършватправилно. Ако био-отпадъците не са добре смесени с уплътняващ материал ще се появят анаеробни зони. Приемането, предварителното третиране и крайното пресяване трябва да се правят в затворено помещение с налягане, по-ниско от атмосферното. Не трябва да се допуска отделяне на непречистен въздух. Изграждане на инфраструктурна основа за реализиране на компостирането Тъй като домашното компостиране изисква по-прости решения като познаване на процеса иизползване на обикновени компостни купчини или компостери (дървен сандък, пчеОрганизиране на компостирането във фази Ще разгледаме управлението на фазите на компостиране в централизирани системи, които се използват в държавите-членки и са препоръчани за България. Приемането, предварителното третиране и пресяването се извършват в затворено помещение. В тези помещения се поддържа налягане, по-ниско от атмосферното, а въздухът, който се отделя се третира в биофилтри. Всеки камион, натоварен с био-отпадъци, се проверява по време на разтоварване. Ако съдържа повече от 5% замърсители, товарът не се приема. След процедурата по приемане био-отпадъкътсе смесва с друг, поддържащструктурата био-отпадък. При по-малки съоръжения (<15 000т/г.) смесването се прави с лопати. На по-големи площадки това се прави с механична инсталация. В зависимост от състава на био-отпадъците трябва да се добави до 50% уплътняващ материал. Следва предварително компостиране. Това е най-интензивната фаза на компостиране. В сравнително кратък период по-голямата част от органичното вещество се натрошава. Това увеличава активната повърхност за микроорганизмите. В тази фаза умират патогените. Получените високи температури трябва да се контролират. Оптималната температура за компостиране е между 40 и 60°C. Всеки 10 градуса повече удвояват степента на раздробяване. Ако температурата е твърде висока, процесът спира. Добрата система за компостиране осигурява контрол на температурата и аеробни условия. После идва ред на междинно третиране. В тази фаза малките фракции се пресяват. Това служи като уплътняващ материал за предварителното компостиране. При някои инсталации това пресяване не се прави. Предимството на допълнителното пресяване е,
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==