68 инфраструктура ÈÍÔÐÀÑÒÐÓÊÒÓÐÍÎ ñòðîèòåëñòâî 6'2012 Ландшафтната архитектура е неизменен елемент от устойчивото и екологично планиране и управление на урбанизиранитетеритории. Тя има способността да преобразява средата в естетично и функционално пространство, насърчаващо общността към по-добър живот, съхраняване на културното богатство, обогатяване на архитектурния облик и връзка с природните елементи. Този, създаван от човека дизайн на жива материя, съществува от дълбока древност. През годините до днес ландшафтната архитектура е запазила някои от елементите си отминалото, но едновременно с товатя непрекъснато се развива, в синхрон с променящата се урбанизирана среда и нуждите на съвременното общество. Каква би била средата, в която живее съвременния човек без ландшафтната архитектура? Трудно бихме си представили. Като започнем от квартала, в който живеем, улиците и площадите, по-които се движим, зоните с офиси, производственииобществени сгради, в които работим, минем през учебни, социални и здравни заведения, и стигнем до паркове, градини и курортни зони – всички те се нуждаят от решенията на ландшафтното планиране. Те правят изкуствената ни среда по-здравословна, естетична и удобна. Дават шанс на обществото за по-високо качество на живот. Ландшафтната архитектура е интригуващ синтез между наука и изкуство, създаден за проектиране, опазване, рехабилитация и управление на средата. Тя интегрира знания по екология, социално-културни фактори, икономика и естетика, за да може да изгради качествена устойчива среда. С развитието на науката, изкуството и урбанизиранитетеритории ландшафтният инженеринг трябва да предлага нови гъвкави решения, адекватни на съвременните промени и нуждите на хората. Модерните тенденции, налагани от водещите в света ландшафнти архитекти, показватпреплитане на традиции, новаторство и атрактивност в създаване на живи пейзажи, койтовпечатлявативълнуват. Етои някои отпосоките, в които се развиват ландшафтните решения през последните години: Все по-близо до природата Стремежъткъмдоближаване до естественитенещаотприродата сенаблюдава вмного сфери от живота напоследък, включително и в тенденциите за озеленяване. Избират се видове, характерни до местността и се композират в характерната им за естествените местообитания пластичност. За перголи, беседки, пейки и други паркови съоръжения се предпочитат естествени материали – камък и дърво, боядисани в цветове, които ги доближават до една натурална природна картина. Идеята тук е всичко създадено от човека да остане дискретно скрито и да се получи усещане за близост с дивата красота на природата в самия град. В по-обширните паркове художествената близост с естествените горски пейзажи може да се постигне с големи групи дървета и масиви от един вид или от различни видове, които се свързват композиционно и се очертават поотделно. Освен визуалнотоприближаване до естествените пейзажи при тази екологосъобразна тенденция е много важно да се намери и установи равновесие, каквотоприродата постига. Става дума за устойчивостта на създадените зелени площи, която е задължителна тенденция в съвременното планиране. Главното за постигане на устойчивост е балансътмежду използване на ресурсите и нуждите на проекта. Тук се отнася целесъобразното използване на вода, торове, препарати, ток, работна ръка, механизация и всичко друго, необходимо за реализиране и функциониране на проекта. В такава концепция не може да се мине без ефективна напоителна система, която не разхищава вода и в същото време напоява растителността в точното време, с правилната продължителности с необходимите количества. Решенията, коитоизискватмалко поддръжка и малко вода са се превърнали в норма за устойчивото ландшафтнопланиране. Съвременни тенденции в ландшафтния инженеринг
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==