47 интервю ÈÍÔÐÀÑÒÐÓÊÒÓÐÍÎ ñòðîèòåëñòâî 4'2012 Кои според Вас са най-важните задачи, коитотрябва да бъдатизпълнени, за да имаме модерна, сигурна и безопасна пътна инфраструктура? Р. М.: Отняколко години в големите общини вече текат дискусии как те трябва да си изградят контролни центрове с конкретни елементи на интелигентните транспортни системи – приоритет на градския транспорт, следене на трафика. Когато такива центрове се изградят, върху тях могат да се надграждат допълнителни услуги. Що се отнася до националната пътна мрежа, подготвят се няколко тръжни процедури. В момента се подготвя такава за броячи на моторните превозни средства. Те, разбира се, трабвя да са снабдени с датчици, да има контролен център, който да получава и обработва тази информация. Има проект на МВР за контрол на скоростта. Но всичко това трябва да бъде обединено с национален център към Агенция пътища за осъществяване на контрол над националната пътна мрежа и местни, регионални центрове към общините. портните средства, да си „говорят” помежду си, без значение в коя част на света са. Друга водеща тема е приоритизация на градския транспорт. Също и на автомобилите със специалнопредназначение. В момента в София има два инсталиранипилотни светофара - проектъте частоттръжнитепроцедури, които се водятвшест града – София, Русе, Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, където има компонента ITS в оперативните програми и там са залегналитакивамерки за задаване на предимство на градския транспорт. Това е едно от основните решения на проблема с интензивния трафик - да накараш повече хора да ползват градски транспорт, разчитайки на това, че ще се придвижватпо-бързо и ще пътуват комфортно. Какви са очакванията Ви за внедряването на ИТС в България? Р.М.: Оптмисти сме за интелигентните транспортни системи в България. Не само защото инфраструктурата е приоритет на Програма 2020, а и защото в момента вече се пишат конкретни спецификации за търгове, целенасочено за елементина ИТС. Вече споменах за оперативните програми в шестте български града, които иматкомпонентаИТС итова е само за периода, който завършва през 2014 г. Но и за следващия програмен период - до 2020 г., в самите проекти на европейската комисия приоритетитеще са в инвестирането на ИТС. За да се въведе в България, товатрябвадаеосновенприоритет на Национална агенция пътища, както и на общините, да стартират такива процедури, чрез които да се въвеждат конкретните елементи на ИТС. В момента се разработват доста такива проекти и тепърва очакваме следващите седем години да има много такива. Това беше и нашата цел, да се обединим, за да си съдействаме по-активно. Нашата база като инфраструктура и пътна мрежа е достатъчно добра, единствено трябва да се оптимизира, за да се ползват ИТС. технологии за събираненаданни (било то чрез сензори край пътя или чрез някакъв индиректенметод), след което данните се вкарват в център за управление на данни, прави се анализ и се добива представа за средната скоростна движение и гъстотата на превозни средства в даден момент от време. По този начин може да се оптимизира трафикът, а впоследствие и да се извърши преустрояване на инфраструктурата. ВАнглия иХоландия серазработват технологии за събиране на данни чрез блутут. Вече повечето телефони имат блутут и така могат да се проследяват и в реално време да се получава информация за средната скоростна някой. ВАнглия потози начин се следи и трафикът на пешеходци и велосипедисти. Много е полезно, например за една Дания, която си е поставила за цел пътуването с велосипед в централните градски части да е около 70% от общия трафик. Друга тенденция, която на европейско ниво искат да бъде въведена, е създаването на регистър на всички паркоместа. Подобни решения са много важни и за София и тесните централни градски пространства с недостатъчните паркоместа. Нещо, което е много актуално и представлява интерес в момента, е Тол-системата за събиране на пътни такси, което и на този етап се обсъжда в нашата страна. В момента се готви търг за консултант, който да ни съветва как да въведем системата. Полша въведе преди няколко години Тол-система за камионите. Тол-системите се считат за много по-справедлив начин за събиране на такси. Особено, когато се плаща за изминато разстояние. Втази връзка са и основните цели на Европейския съюз да направи интероперабилност на системите затаксуване, а именно да плащаш за изминато разстояние, без да се налага да спираш, независимо в коя държава се намираш. Всичко се случва електронно. На това се разчита и за в бъдеще, за да може системите, респективно трансÈíæ. Àñåí Ì è ë à í î â èìà 9 ãîäèíè îïèò â ìðåæîâèòå òåõíîëîãèè, îïåðàöèîííèòå ñèñòåìè è å ðàáîòèë â Áúëãàðèÿ è Ãåðìàíèÿ ïðè èçãðàæäàíåòî è ïîääúðæàíåòî íà ñúðâúðíà è êîìóíèêàöèîííà èíôðàñòðóêòóðà. Ñëåäâà â ÒÓ-Ñîôèÿ è ÒÓ Êàðëñðóå, Ãåðìàíèÿ, êúäåòî ñïåöèàëèçèðà â îáëàñòòà íà òåëåêîìóíèêàöèèòå è îïåðàöèîííèòå ñèñòåìè.  ìîìåíòà å èíæåíåð êîíñòðóêòîð â îáëàñòòà íà ÈÒÑ ñèñòåìè ñ îïèò â ðàçðàáîòêàòà è âíåäðÿâàíåòî íà ÈÒ ñèñòåìè çà òðàíñïîðòà êàòî ñèñòåìè çà ñðåäíà ñêîðîñò, ñèñòåìè çà ÷åðâåí ñâåòîôàð, ñèñòåìè çà áðîåíå, êëàñèôèêàöèÿ è àíàëèç íà òðàôèêà ÷ðåç èíäóêòèâíè, ïèåçî, ïíåâìàòè÷íè è âèäåî ñåíçîðè.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==