40 инфраструктура ÈÍÔÐÀÑÒÐÓÊÒÓÐÍÎ ñòðîèòåëñòâî 3'2012 1946 година. Строителството на тунела е поставено през 1971 г., след направени прогнози, че увеличаващият се трафик няма да може да бъде обслужван от фериботния транспорт.Тогава започва прокопаването на основния тунел, което завършва през 1985 година. Отворен е за движение през 1988 година. Строителството на съоръжението е трудно поради сложните геоложки условия. Скалите не позволяват работа с тунелно пробивни машини. Прокопаването на тунела се извършва едновременно от двете срещуположни страни (в северния и южния край на пролива), а първият контакт между тях се осъществява през 1983 г. Данните отпървите геоложки проучвания сочат, че източното стеснение на пролива е с дълбочина, достигаща 200m и е с вулканична структура. Западното стеснение е с дълбочина 140m, а геоложката му структура е предимно от седименти скали. Именно то, заради по-благоприятните условия, е избрано за прокопаването на тунела. Тунелът се състои от основна тръба с широчина 11m, която има формата на подкова. Аварийна и сервизна тръба, намираща се на 30m от основната тръба и са с диаметър 4-5m. Има още проучвателен (пилотен) тунел с ширина 3-5m, който се намира между споменатите две, но на по-голяма дълбочина, спрямо тяхното положение. Между първата и втората тръба има свързващи галерия, разположени през разстояние 600m – свързват основната и сервизната тръба. Найниската част на съоръжението се намира на 100m под морското дъно и на 240m под морската повърхност. По трасето на тунела са изградени и две станции, които на практика са музеи и представят на посетителите история за строителствотои и функционирането на тунела. ТунелътЛаердал /Laerdal – Aurland Tunnel/ Със своите 24,5km той е най-дългият пътен тунел в света. Намира се в Норвегия и е важна транспортна връзка между област Берген и Източна Норвегия. Открит е през ноември 2000 година, след строителство, продължило 5 години. Тунелът прекосява високопланинския път между Аурланд (Aurland) и Лаердал (Laerdal), наричан още „Снежният път” (1809m надморска височина). Ролята на тунела в случая е значителна, особено през зимата, защото пътят е отворен за движение само няколко месеца през годината. Освен, че е най-големият пътен тунел, той се отличава и с изключително интересна конструкция, където са предвидени много Един от признаците, по който могат да бъдат класифициранитунелите, е дали са част от градската или извън градската среда. Тунелите в градски условия имат своето място и значение в градската инфраструктура за оптимално използване на подземното пространство и подобряване на трафика. Съществуващата обаче извънградска пътна и железопътна мрежа и стремежът към бързо и ефикасно обслужване, улесняване на преминаването през труднодостъпни места и превоза на товари, съкращаване времето на пътуване, са все обстоятелства, които налагат строителството на тунели, които да удовлетворяват тези изискваня. Тунелите в извънградски условия най-общо могат да се класифицират на пътни и железопътни, на наземни и подземни, в планински терени или под вода. Независимо отразположението, тунелите представляват сложна подземна система от съоръжения – основна тунелна тръба, отклонения, помощни галерии за достъп, вертикални изходи и др. Интересно е да разгледаме как тази подземна система е решена в едни от най-дългите пътни и железопътни тунели. Тунелът Сейкан /Seikan Tunnel/ Тунелът Сейкан се намира в Япония и свързва префектурата Аомори, на остров Хоншу, с друг японски остров Хокайдо. Дължината от 53.85 километра го прави най-дългият железопътен тунел в света. Съоръжението впечатлява и с това, че почти половината от дължината му – 23.3km, се намират под океанското дъно на протока Цугару. Идеята за презокеанска връзка между двата японски острова се заражда още в началото на миналия век, но сериозни геоложки и хидрогеоложки проучвания започват през
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==