60 инфраструктура ÈÍÔÐÀÑÒÐÓÊÒÓÐÍÎ ñòðîèòåëñòâî 2'2012 е задължението на всяка българска фирма да удържи данък при източника (до 15% в зависимост от спогодбите между държавите) за всякаква инженерингова дейност, извършена от чужди специалисти на наша територия. В резултат при сключен договор за 100 000 валутни единици изпълнителятпо закон може да получи само 85 000, а 15 000 се удържат от държавата. Естествено, има начини да се избегне този проблем, но съм имал случаи да видя неприятно изненадани фирми, когато това усложнение не е взето предвид навреме и мога да кажа, че такива изненади се отразяват много зле на бизнеса. Друг пример може да бъде даден с облагането по ДДС при големи инвестиционни проекти, когато се налага регистриране на местно юридическо лице, регистрирано по ДДС. Голямо облекчение за бизнеса е, че в ЕС всички договори и разплащания може да са в евро и това до голяма степен елиминира валутните рискове. В случаите, когато става дума за договори със страни извън ЕС обаче, нещата стават доста сложни. В различните държави курсовете на валутите се движат разнопосочно, нивата на инфлация са различни (много важно за дългосрочни проекти. Но дори при държави от ЕС, които не са въвели еврото, проблемите остават с пълна сила. Затова договорите обезателно трябва да уреждат валутния риск. Най-общо начините са два – твърда цена, независимо от валутните промени или клауза за ревизия на цените при промяна на курса на някоя от валутите с повече от определен процент. Първата опция е уместна при краткосрочни проекти. Тя носи сигурност и предвидимост за страните, но със сигурност е и по-скъпа за клиента, защото доставчикът трябва да си калкулира резерви. Втората опция се прилага за проекти с голямо времетраене. В този случай съществува голяма несигурност относно крайната цена към датата на приключване, но нещата (стига да са договорени в пълен обем) са прозрачни и се елиминира оскъпяването от подсигуряване от страна на доставчика. Технологични рискове Основно вниманиетрябва да се обърне при оферирането на новитехнологии. И най-изпитаните и надеждни технологии все някога са били нови и все някъде са били приложени за пръв път. Това е съвсем естествен процес, обаче първото практическо приложение винаги е свързано с повишени рискове. Не се знаят подводните камъни при реално изпълнение, не се знае как ще функционира на практика да избират дали да си повишат цената с адекватни провизии или да поемат голям риск, като се надяват да имат щастието да не се случват неочаквани обстоятелства. Един съвсем илюстративен пример – нека при отливането на важен детайл да има 1% вероятност от скрита пукнатина, в резултат на което при пускане в експлоатация ще се стигне до авария с последващи загуби от 100 000 валутни единици. Голяма фирма, която поръчва сто такива детайла годишно, може да сложи 1% провизия в цената на всеки един и ще има пълно покритие на риска, ако при един детайл се случи авария. Но какво да прави малка фирма, която поръчва 1, 2 или 5 детайла на година? Естествено, винаги има начин за подсигуряване, важното е подсигуровката да се направи навреме и в точния обем. В конкретния случай може да се поиска повишаване на границата на отговорност отпроизводителя (стандартната практика е производителят да носи гаранция само до стойността на изделието). Това няма да е безплатно разбира се, но ако производителят произвежда стотици детайли на година той вече може срещу разумна цена да поеме по-висок таван на обезщетение за една конкретна доставка. Може да се потърсят и услугите на застрахователна фирма (по-долу се разглежда оценката на необходимостта от провизия или застраховка). Може да се сподели рискът с клиента и т.н. Други неочаквани разходи, които може да се случат, ако страните по договора или поддоставчиците са от различни държави, са мита и вносни такси, разрешения за експорт, квоти за внос/износ, местни данъци и такси и др. Типичен пример за последното
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==