54 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ ñåïòåìâðè 2011 строители Следва уплътняване на излишната утайка под действие на собственото й тегло в първичен утайкоуплътнител. Уплътнената утайка следтова може да постъпи за стабилизиране, при което се намалява ферментационната й способност. Биологично стабилизираната утайка се уплътнява допълнително във вторичен утайкоуплътнител. Стабилизация на утайките Утайките от градските пречиствателни станции за отпадни води изискват допълнително стабилизиране и обезвреждане, което обикновено поглъща повече капиталовложения от самото пречистване на водите. Това е така, защото утайките представляват биохимична активна маса, която ако не се стабилизира и обезвреди, може да предизвика сериозни екологични и здравни проблеми. Разбира се, в съвременните ПСОВ това не се допуска. Именно затова в тях се инвестира в скъпи инсталации, които изискват и специална поддръжка. Стабилизацията на утайките се постига чрез разнообразни процеси като минерализация на органичното вещество (анаеробна метанова ферментация, аеробна стабилизация, топлинна обработка, биотермично разлагане), промяна на активната реакция на средата с варуване, унищожаване на гнилостни микроорганизми с пастьоризация и термично сушене, обезводняване с филтриране и изпарение, внасяне на химични вещества, потискащи развитието на микроорганизмите, и други. Анаеробното изгниване се извършва от метанови бактерии при липса на кислород. Крайни продукти са метан, въглероден диоксид и остатък от неразлагащи се примеси. Процесътсе извършва в двуетажни утаители и метантанкове. Двуетажните утаители се използват при малки количества отпадни води. Представляват цилиндрични стоманобетонови резервоари с конично дъно. В горната им част има улеи, които действат като хоризонтални утаители. В долната част се утаява и изгнива утайката. Метантанковете са стоманобетонови съоръжения от цилиндрични резервоари с конично дъно. Имат херметично покритие и в горната си част имат система за събиране и отвеждане на метана. Полученият метан се използва като гориво, за отопление и за производство на електричество. Метантанковете работят при най-малко 30-35°С, които се постигат с изкуствено подгряване. За стабилизиране се използват и открити изгниватели или лагуни. Скоростта и степента на изгниване е различна в зависимост от преминавайки през основните пречистващи процеси и инсталациите, в които протичат. Механично пречистване Постъпващата в ПСОВ вода се подлага най-напред на механично пречистване, с цел отстраняване на едрите замърсители, пясъка и мазнините. Тук се използват решетки, сита, песъкозадържатели, маслоуловители и утаители, микросита, бавни пясъчни филтри. Решетките задържат най-големите предмети, а ситата – по-груби диспергирани твърди примеси. В песъкозадържателите в резултат на промяна на скоростта на движение на отпадните води се отделя пясък, който след това може да се използва в пътното строителство. Маслоуловителите са изключително важна част от механичното пречистване на водите от месо- и млекопреработвателната промишленост. Както става ясно от наименованието им те служат за сепариране на мазнините в отпадните води. Следващи етапи от механичното пречистване са утаяване и филтриране. Утаяването става в резервоари, наречени утаители, в резултата на действието на естествени гравитационни процеси. Ако във водата има фино диспергирани твърди вещества, тя се подлага на филтриране. Филтрите тук обикновено са на основата на кварцов пясък, кокс или чакъл. Биохимично пречистване Преминалите през механично пречистване отпадни води се насочват към биобасейни. Тези устройства представляват биохимични реактори с непрекъснато действие. В тях постъпващите за пречистване води се смесват с активна утайка, при непрекъснато подаване на кислород. Тук протичат аеробни процеси на разграждане на органичните вещества. После сместа от водата и активната утайка постъпва във вторичен утаител за утаяване под действие на гравитачни сили.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==