24 оборудване машини инструменти октомври - ноември брой 7 2019 Като най-новия завод на Групата Mecalit в България, работим с модерно оборудване с висока степен на автоматизация Разговор с Красен Кръстев, Управител на Mecalit Bulgariа Уважаеми г-н Кръстев, бихте ли представили производствата на MECALIT в България? За кои индустрии произвеждате? Кои са пазарите, за които работите? Мекалит България е дъщерно дружество на немската група Мекалит. Ние сме специализирани в производството на технически компоненти и т.н. монтажни групи, които се вграждат при производството на бяла техника , автомобили, както и в електро индустрията. Наши големи директни клиенти са фирмите Мийле, Либхер, Бош/Сименс, Осрам и др. Произвеждаме и индиректно /като Т2/ части за Фолксваген, БМВ, Даймлер, Ауди, Сеат, Шкода и др. По-конкретно мога да дам следните примери за това какво произвеждаме: плотове за хладилници и перални, всякакви видове дръжки за хладилници, врати за сушилни, кутии за електронни платки, всякакви части за автомобилни климатроници, за самите климатични системи, за фарове, за задкормилната конзола и много други. Построихме нашия завод през 2012 г. в Пловдив с основна цел да обслужваме на Just on Time принцип нашия голям корпоративен клиент Либхер. Почти цялата ни продукция се изнася извън страната, директно от нас или в последствие от нашите клиенти, които имат заводи в България и за които извършваме доставки. Освен за ЕС изнасяме също така за Турция, Индия, Мексико. На какви машини и производствени технологии разчитате във Вашата работа? В продължение на това, каква е визията на компанията по отношение дигитализацията на производството, вкл. концепцията Индустрия 4.0? Имаме късмета да сме най-новия завод на Групата и в следствие на това разполагаме изключително само с нова техника от наистина най-добрите европейски доставчици. Използваме широко шприц-машини, станции за заваряване на пластмаса чрез ултразвук, станции за тампонен печат, разполагаме с най-разнообразни монтажни линии и тестващи устройства. Производството ни е автоматизирано на доста високо ниво това е необходимо за намаляване на човешкия фактор по отношение на качеството на продукцията. Концепцията на Индустрия 4.0 в много от индустриално развитите държави е превърната до голяма степен в реалност поради самата необходимост от намаляване на човешкия фактор и по-висока концентрация на високо технологични решения в реалното производство. Тази необходимост се дефинира от постоянно растящата цена на труда, изключително скъсените срокове на проектиране, въвеждане в производство и реализация на продуктите. 3-5 години живот на един продукт е вече нещо съвсем нормално. Това налага обаче изграждането на изключително ефективни системи на бързо внедряване на серийното производство и бързо достигане до момента, в който първоначалните технически затруднения са преодолени и производството постига планираната рентабилност. За съжаление до голяма степен реалността в България е доста различна и тук по-скоро можем да си говорим за Индустрия 3.0, която също е още много далеч от това да бъде характерна реалност. Все още нивото на дори елементарна автоматизация в България е ниско поради много причини – ниски капиталови инвестиции, като цяло концентрация на производство с ниска добавена стойност, с много ръчен труд. Самия процес на развитие на икономиката ни през годините на преход не даваше никакви реални предпоставки за тръгване по пътя на реиндустриализацията. Основния двигател на всяка индустрия са производителите на оригинално оборудване /ОЕМ / какъвто е фирма Либхер например. За съжаление за 30г това е единствения такъв инвеститор в България. И вижте в какво се превърна индустриалната зона в Пловдив благодарение на това, че навремето Либхер избра да построи завода си именно тук. В момента Пловдив е вече с най-голяма концентрация на индустриални предприятия в страната, като броя на индустриалните работници е по-висок и от този в София. Конкуренцията за все по-оскъдните кадри, но в същото време и наличието на достатъчно пазари е основния стимулатор за компаниите инвеститори /какъвто е и Мекалит/ да внедряват все повече роботизация и автоматизация, която в последствие да бъде управлявана максимално ефективно посредством различни софтуерни системи. Целта е ясна – по-малко хора в производството, за да се поддържа в дългосрочен план конкурентно способността на компанията. Всеки закупен робот има ясен план за амортизация и ако компанията е достатъчно капитализирана, за да може да си го позволи, то е много по-безрисково да се инвестира в автоматизация, отколкото в увеличаване на броя на персонала, който става все по-скъп с всеки изминат ден т.е точно обратното на това, което се случва с роботите - те поевтиняват с всеки ден на начислена амортизация. За съжаление не всяка фирма взима такова решение - примера с ALC, които предпочетоха да затворят всички заводи в България и да напуснат страната още веднъж показва, че без големи ОЕМ производители ние ще си останем просто low cost дестинация. На нас например като инвеститор, който е ситуиран в непосредствена близост до ОЕМ като Либхер и през ум не би ни минало да затворим завода, защото разходите на труд растат постоянно, по простата причина, че имаме гарантиран пазар. По друг начин биха стояли нещата обаче ако трябваше оттук да доставяме на стотици или хиляди километри разстояние. В заключение, какви са предизвикателствата, стоящи пред инженерния персонал и накъде ще бъдат насочени усилията през следващите няколко години? Основните предизвикателства пред нас, а и като цяло пред българската индустрия са намирането, обучението и задържането в страната на младите инженери. Проблемите са няколко - липса на интерес в младите хора да учат инженерство. През първите 20 години от прехода това бяха най-ощетените кадри, които масово оставаха без работа. Сега същото това поколение по инерция сякаш подтиква своите пораснали деца да не избират техния труден път. Реалността обаче сега вече е съвсем друга - тези кадри поради постепенно възраждащата се индустрия са много търсени и високо ценени и съответно и добре заплатени. В следствия на острия недостиг на кадри в някои специфични сфери се налага вече и вноса на чуждестранни кадри. В момента например довършваме нов завод, в непосредствена близост до стария, където ще произвеждаме матрици и щанци с висока прецизност съвместно с друга компания /VEM Tooling/ и за да покрием всички необходими позиции се налага да привлечем кадри от други държави - предимно Индия, която разполага с неограничен високо образован човешки потенциал. По мое лично мнение до 1-2 години правителството или трябва да намери начин масово да привлече ОЕМ инвеститори с висока добавена стойност или да направи сериозни стъпки към освобождаване на пазара на труда в България откъм лесен и бърз внос на кадри. Знам,че много „специалисти“ по въпроса ще подскочат при такъв развой на нещата, но в противен случай ни чака единствено отлив от така или иначе недостатъчните външни инвестиции и в дългосрочен план хронична бедност. Друг проблем са самите учебни заведения – и до ден днешен те си стоят някак капсуловани и самодостатъчни, без особен интерес да внедрят нови системи на обучения, много по-отворени към младите и към бизнеса и по този начин да привлекат повече студенти. Например в нашата област на практика няма останал нито един университет или дори полу-висше училище, където да се подготвят процесни инженери. Трети проблем е липсата на ясна и целенасочена държавна политика за производството на такива инженерни кадри /или поне до скоро беше така/. Напоследък сякаш се усеща някакво раздвижване на пластовете в министерството на образованието в тази насока, но пак голяма част от т.н. политика си остава на хартия и с пожелателен характер. За да не звуча твърде песимистично ще добавя следното като край на интервюто: през последните 1-2 години глобалните икономически тенденции се развива в полза на държави с все още твърде неизползван потенциал за инвестиции каквато е България. Растящата несигурност да произвеждаш и доставяш стоки от Китай, прави България доста интересна като алтернатива за релокализация на производството обратно от Китай към Европа. Примери за тази тенденция мога да дам немалко, но ще се въздържа да споменавам конкретни имена на фирми без тяхно изрично съгласие. Въпросът е обаче – узряла ли е България и най-вече управляващите достатъчно, че да се възползват от тази благоприятна конюнктура и могат ли да предложат дългосрочни решения на инвеститорите особено по отношение на достъпа до работна ръка? Въпроса според мен остава открит и неговия отговор трябва да стане ясен скоро. Иначе и тази възможност ще бъде пропиляна както много други през последните 30 години.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==