18 оборудване машини инструменти октомври - ноември брой 7 2019 Машиностроенето в България – състояние и перспективи Разговор с инж. Ил.Келешев председател на Браншова камара по машиностроене Уважаеми г-н Келешев, кои от някогашните производства се запазиха и кои от тях днес определят облика на машиностроенето в България? До 1989г. в машиностроенето бяха заети 450 хил. души и всяко 4-то семейство у нас бе свързано с него. Произвеждаше 20% от карите в света (83-84000 бр. годишно), на високо ниво – металообработващи машини, селскостопанска техника, автомобили – автобуси „Чавдар“, товарни коли „Мадара“, сглобявахме леки коли – „Балкан“- Ловеч. „Подем“- Габрово бе най-големия завод в Европа за електотелфери. В един глас в началото на прехода машиностроенето бе анатемосано- кому е нужна тази грандомания, страната ни няма нужда от такива заводи. Машиностроенето престана да е атрактивно, болшинства от фирмите бяха разпродадени по линия на масовата приватизация, а и поради това, че редица от тях по-късно попаднаха в ръцете на незаинтересовани от развитието им бизнесмени с времето бяха източени и ликвидирани. Примери колкото искате. Пропуснати бяха и възможности за привличането като мажоритарни собственици в машиностроителни предприятия на водещи чуждестранни производители.В момента в подсекторите на машиностроенето работят 128 хил. души. Броят им през последните 2 години е намалял с около 2 хил. души главно в резултат на намалението на заетите в подсектора „Производства на метални изделия“ без машини и оборудване. Увеличение има на заетите при производството на части за автомобили. Общият брой фирми във всичките посектори на машиностроенето е около 3700, от които 72 големи с численост на персонал над 250 души, в които работят 52% от заетите в сектора. Добре е да се направи едно уточнение. Данните за брой на фирмите, на заетите в тях и информацията за обема на тяхното производство разпространявани в общественото пространство за съжаление са често пъти произволно окрупнявани и приповдигнати за внушаване на по-голяма значимост на отделните сектори и икономиката ни като цяло и гъделичкане егото на техните говорители. Това се отнася не само за автомобилостроенето, а и за редица други сектори. Данните, които се изнасят по вестници и телевизии създават впечатление, че икономиката ни едва ли не е колкото тази на Германия. Добре би било представителите на различните сдружения когато говорят за тях да съобщават данните от НСИ, НОИ, НКИД. Усилено през последните години се развива производството на части за автомобилостроенето, появиха се чуждестранни инвеститори за производство и друга машиностроителна продукция. Особено фирмите изграждащи мощностите на зелено идват с готови пазари, със съвременна автоматизация и роботизация, с готови изделия. Съчетават в дейността си много от изискванията на „Индустрия 4.0“ и са добър пример за мотивация в развитието и на фирмите с български собственици. Несъмнено добре се развива у нас производството на хидравлични изделия. В годините на прехода основните мощности бяха не само съхранени, но и доразвити – „Капрони“, „М+С Хидравлик“, „ХЕС“ Ямбол, „Бъдещност“ Чирпан и др. Доброто име на страната ни като производител на металорежещи машини се поддържа от „ЗММ“- Сливен, „Раис“- Пазарджик, „ЗММ-Враца“. Развитие получиха предимно фирмите с квалифициран и отдадени на тяхното развитие мениджърски екип. „Раис“ например започва производството си от „0“, но собствениците му, които са и мениджъри го превърнаха във водещ производител на Балканите на центри и машини с ЦПУ. Успешно се конкурират на международния пазар фирмите производители на инструменти за металорежещи машини- „Цератицит България“- Габрово, „ ИЗ Динамика ВСК Кентавър“- Дряново, „Резбонарезни инструменти“- Габрово. Добре се развиват и фирмите от подсектора за производство на машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост- „Хранивест Хранмашкомплект“- Ст. Загора, „Биомашиностроене“, „Индекс 6“, „Томика метал“- Пловдив, „Донидо“- Хасково и редица други, като болшинството от тях са новосъздадени. Производството на селскостопанска техника е сведена основно до производството на прикачен инвентар. Силно и у нас и в други страни през последните години се представя „Мадара“- Шумен с богатата си и конкурентна гама. Силно се развива оптоелектрониката –„Оптикоелектрон груп“, „ Оптикс“- Панагюрище. „Оптикс“ също започва дейността си преди 20 години от “0“, но днес е сред водещите производители в Европа. Днес „Оптикс“ е непрекъснато развиваща се фирма инвестираща основно в развойна дейност. Броят на заетите, заедно с тези на смесеното българо-германско дружество в Панагюрище е около 900 души. „Оптикс“ разширява производството си на нова площадка в Панагюрище, нов завод в Божурище, изгражда нов завод за електроника в Пловдив. В сравнение с някога производството на кари днес е символично – около 1000 бр. годишно. Разрушено бе ешелонирането и сега за производството на един мотокар всичко се внася от чужбина. От някогашните производители останаха „Балканкар Рекорд“- Пловдив, „Ди-вен“- Лом и някои други като „Димекс лифт“- Пловдив и „ Вени и Ко“- София се създадоха по-късно. За да бъдат конкурентни на международния пазар редица леярни непрекъснато инвестират във внедряването на нова техника и технологии и равнището в редица от тях е на международно равнище – „Прогрес“- Ст.Загора, „Алуком“- Плевен, леярната на „ЗММ-Стомана“- Силистра, „ИПО“- Карлово, „Метаком-СЛЗ Инвест“- Плевен, които са сред номинираните за „Леярна на годината‘ на традиционно провежданите ежегодни срещи на леярите организирани от Съюза на леярите към браншовата камара. Какво е положението с кадрите? Има ли достатъчно квалифицирани и какво се прави за израстването на такива? Недостигът на квалифицирани кадри е първостепенен проблем за фирмите от сектора, макар че редица от тези при които намаляха поръчките поради спада в машиностроителното производство в редица европейски страни временно да е изместен на по-заден план. Опростяване на процедурите при вноса на кадри от чужбина (Украйна, Молдова, др.) несъмнено улесняват някои от секторите на икономиката, но специално за машиностроенето това няма да реши въпроса. Квалифицирани кадри от горните страни и сега отиват на работа в чужбина, но отиват там където заплатите са по-високи и страните са с по-висок стандарт. Ако някои започнат работа у нас те ще бъдат изключения. Проблемът с недостига на кадри у нас започва от малкото деца. Ако не се предприемат истински реални мерки за нарастване на населението и задържането му у нас бавно но сигурно отиваме по пътя на изчезването. За съжаление до този момент действията в това отношение се свеждат главно до речи. Нещата с подготовката на квалифицирани изпълнителски кадри от средното образование са сложни. Машиностроителните специалности са трудни, а работата в производството непривлекателна. Интересът на завършващите 7-ми клас към професионалното образование е слаб и в ПГ постъпват най-вече онези деца, които не са приети другаде. Училищата са много, децата малко. Непрекъснато се критикува образованието, а завършилите по-отдавна продължават да обясняват каква висока подготовка са давали някогашните механотехникуми. Носталгия. И аз съм завършил такъв, и то по време когато механотехникумите в страната бяха само няколко, но те няма вече да се върнат. МОН предприе стъпки стимулиращи приема по особено важните за производствата специалности, което е добре и се прави за първи път от години. По предложение на браншовата камара преди 7-8 години в Закона за професионалното образование бе въведено понятието „Защитени професии“, но от 2 години МС ежегодно утвърждава техния списък. Но самото МОН не е в състояние да осигури приема и да заведе под строй завършващите 7-ми клас да отидат и да се запишат в ПГ. Наложителна е по-активна работа и от ръководствата на фирмите, които са и най-потърпевши – работа с родители и ученици, разкривайки възможностите за реализация и професионално израстване, убеждавайки родителите, че е добре техните деца да се запишат в ПГ. Във висшето образование нещата са съвсем изпуснати. Местни големци с подкрепа на централната власт непрекъснато разкриват филиали и колежи дори не само в областните центрове. Толкова университети и професори едва ли някой в миналото е могъл да си представи, че ще има у нас и то при изчезващо население, независимо от това колко му е развинтена фантазията. Резултатите са видими. През последната година и тук МОН въведе защитени професии. Нещо повече. С промените в Закона за висшето образование на студентите от тези професии Държавата ще поема таксите за обучение, та дори ще отпуска стипендии. Но особено квалифицираните млади хора, на които държавата е дала повече във връзка с тяхното обучение отколкото на останалите трябва и да бъдат насърчавани да остават да работят в България. Браншовата камара предложи на завършващите защитени професии, Държавата да поеме плащането на данъци и осигуровки при положение, че останат да работят 5 години у нас. Нека и в това отношение да се поучим от съседите, с които се сравняваме. В Полша например от юли т.г. държавата освобождава от плащането на ДОД (в Полша той е 18%) всички до 26 годишна възраст, за да работят в Полша. Каква е според Вас перспективата за развитието на сектора? Без по-нататъшното привличане на чуждестранни инвеститори развитието в сектора ще се забави. Но не трябва да се насърчава каквото и да е производство единствено поради това, че е чуждестранна инвестиция, а трябва да се привлича онова, което ще издига иновационното и технологично равнище на сектора. Надяваме се на прогнозите, че икономическата криза от 2008г. няма да се повтори, че темпът на икономически растеж в Европа ще се възстанови и че машиностроенето ще продължи да се развива и в бъдеще. Пълния текст на интервюто можете да прочетете на http://industria.elmedia.net
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==