18 ЕНЕРГИЯ 3'2026 Уважаеми г-н Петров, какво е значението на НХ РАО за нашата енергийна сигурност и инфраструктура? Въвеждането в експлоатация на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, етап 1 (НХ РАО), е исторически момент за България. Освен, че е едно от най-модерните съоръжения, с него страната ни се нарежда сред първите държави в Европа с напълно завършен цикъл на управление на радиоактивните отпадъци. За ядрената инфраструктура това означава сигурност и наличие на възможност за финален етап при управлението на РАО – разполагаме със съвременно, одобрено от регулатора, съоръжение, което приема отпадъците от извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“. Проектът е финансиран безвъзмездно от Европейската комисия чрез Международен фонд „Козлодуй“, администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Това ни позволява да изпълняваме ангажиментите си към безопасността без зависимост от външни услуги. За енергийната сигурност на страната НХ РАО е гаранция за устойчивостта на ядрения сектор. Когато една държава има ясен, безопасен и приет от регулатора отговор на въпроса къде отиват радиоактивните отпадъци, това повишава доверието както на обществото, така и на международните партньори. България затвърждава позицията си на отговорна ядрена държава – и то в период, когато ядрената енергетика отново е в центъра на дебатите за нисковъглеродно бъдеще. Какви технологични решения правят НХ РАО едно от наймодерните съоръжения от този тип в Европа? НХ РАО е проектирано по най-високите европейски стандарти с петстепенна инженерна защита – многобариерна система за трайно изолиране на радиоактивните отпадъци. Най-видимият технологичен акцент са двата подвижни стоманени покрива с тегло 650 тона всеки. Те се придвижват над клетките, които се запълват, и осигуряват защита по време на целия 60-годишен експлоатационен период. Други ключови иновации включват 30-тонни мостови кранове за дистанционно подреждане на контейнерите, 3D модел за оптимизация на операциите и SCADA система за наблюдение в реално време. Особено важна за дългосрочната безопасност е и системата за контрол на водите (инфилтрация и дренаж), която постоянно наблюдава подземните и повърхностните води в зоната на погребване. Тя предотвратява навлизането на влага и отговаря на най-добрите международни практики за хранилища от този тип. Допълнително, инсталацията за производство на льосоциментна смес стабилизира основата под клетките, което гарантира неподвижност и здравина в продължение на векове. Тези технологични решения, съчетани със строгия регулаторен контрол от страна на Агенцията за ядрено регулиране, гарантират, че България ще изпълни отговорно своя ангажимент – 60 години приемане на отпадъци, последвано от 15-годишно затваряне и 300 години институционален контрол. След това теренът ще бъде обявен за напълно чист. Какви системи за контрол и мониторинг ще съпътстват 60-годишния експлоатационен период на хранилището? Основните системи за мониторинг, реализирани в НХ РАО, са няколко вида. Непрекъснат мониторинг на работната и околната среда, осъществяван чрез Автоматизирана информационна система за радиационен контрол. Периодичен радиационен мониторинг на цялата площадка с помощта на преносими прибори и пробоотборни системи. Използваме също радиометрични и спектрометрични прибори за НХ РАО е гаранция за устойчивостта на ядрения сектор в България инж. Дилян Петров изпълнителен директор на ДП РАО
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==