34 ЕНЕРГИЯ 4'2025 Р Е К Л А М А Разпространение на CSP технологията През последните години все повече държави внедряват системи за концентрирана слънчева енергия (CSP) със съхранение на топлинна енергия, особено в Африка и Азия. Успоредно с напредъка на останалите възобновяеми технологии, CSP намира все по-широко приложение, подпомогнато както от намаляващите инвестиционни разходи, така и от все по-стабилни регулаторни рамки в подкрепа на чистата енергия. Испания е безспорен лидер в глобаленмащаб – страната разполага с близо 50 функциониращи CSP електроцентрали, които доставят общо около 2300 MW капацитет към мрежата. През 2021 г. производството на електроенергия от CSP в Испания достигна 4719 GWh, което се равнява на 1,84% от националното потребление за същата година. Китай също играе ключова роля в текущото развитие на технологията. В страната са в процес на изграждане над 30 нови CSP инсталации – тенденция, която се очаква да ускори както технологичния напредък, така и понижаването на разходите в глобален мащаб. Въпреки тези положителни сигнали, към момента CSP все още не може да се конкурира с фотоволтаичната енергия по отношение на цена. За да стане поконкурентоспособна, технологията трябва да постигне допълнително намаляване на стойността на произведената електроенергия. Това изисква повишаване на температурите на работа, което според втория закон на термодинамиката води до по-висока ефективност при преобразуването на топлинна в електрическа енергия. Затова изследователските усилия са насочени към усъвършенстване на технологиите при централните приемни кули, с цел достигане на работни температури от 700°C до 800°C материали за съхранение натоплинна енергия. Тепредлагатвисокатермична стабилност, добратоплопроводимост, значителентоплинен капацитети относително ниска цена. Именно устойчивостта им при високи температури ги прави особено подходящи за използване в соларнитермични инсталации. Основниятим недостатък обаче е силната корозивност – те агресивно въздействат върху тръбите и резервоарите, в които се съхраняват. Търсенето на по-дълготрайно и ефективно съхранение при още по-високи температури поставя допълнителни изисквания към работния флуид. В този контекст все по-голямо внимание се обръща на нитратните соли, които са стабилни при температури над 550°C, а някои формули достигат и до 700–800°C. Типичен пример е смес отнатриев и калиев нитрат, която може да се нагрява до 600–800°C и да се съхранява в термично изолирани подземни резервоари. Повишаването на работната температура повишава и термичната ефективност на процеса на преобразуване на топлина в електричество. Недостатък на нитратните соли обаче е тяхната склонност към разпад при продължително излагане на висока температура.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==