30 ЕНЕРГИЯ 3'2025 кият фактор остава едно от най-слабите звена в киберсигурността на енергийния сектор. Атакуващите често използват социално инженерство, като фишинг имейли, за да заблудят служители и получат достъп до вътрешни системи. Други често срещани слабости включват използване на слаби или повторно използвани пароли, неправилни конфигурации на защитни механизми и липса на регулярни обучения по киберсигурност. Дори еднократна грешка от страна на служител може да отключи верига от събития с мащабни последствия за цялата енергийна инфраструктура Важна особеност е, че в много случаи нападенията не са насочени само към техническата инфраструктура, а към цялостната екосистема—включителнодоставчици, партньори и подизпълнители. Така възниква нуждата от холистичен подход към сигурността, който обхваща не само технологиите, но и процесите, организационната култура и междуинституционалната координация. ИТ архитектури за киберсигурност Защитатанадигиталната инфраструктура в енергийния сектор изисква многослойна и адаптивна ИТ архитектура, способна да отговори на специфичните изисквания на оперативните технологии (OT) и информационните технологии (IT). Сложността произтича от факта, че много от индустриалните системи, използвани в производството, преноса и разпределението на енергия, не са проектирани с оглед на съвременните заплахи, но все пак са тясно интегрирани с интернет-свързани компоненти и корпоративни ИТ мрежи. Един от фундаменталните принципи в защитата на критичната инфраструктура е сегментацията и зонирането на мрежите – например, чрез модели, базирани на стандарта ISA/IEC 62443, който препоръчва ясно разделение между OT и IT системите, както и между отделните нива на достъп и контрол. По този начин се ограничава възможността за странично придвижване на зловреден софтуер в случай на пробив. Зоните могат Макар и да не причиняватфизическищети като атаките срещу SCADA/ICS, DDoS нападенията често служат като инструмент за дестабилизация, отвличане на вниманието или „димна завеса“ за по-сериозни пробиви. Например, при координирани хибридни атаки, DDoS може да бъде използван за парализиране на комуникационните канали, докато в сянка се извършва проникване в контролна мрежа или разгръщане на ransomware. Подобни сценарии се разглеждат в рамките на европейските учения за киберустойчивост в енергетиката като ECRB Cybersecurity Exercise и EU CYCLONE. Клиентският интерфейс е друг често срещан обект на DDoS атаки. Претоварването на портали за онлайн обслужване, търговия с електроенергия или отчети за потребление може да доведе до паника сред потребителите и да навреди на репутацията на енергийните дружества. Допълнително, ако DDoS засегне вътрешните системи за уведомления и аларми, операторите могат да загубят видимост и контрол върху части от мрежата – особено при децентрализирани системи, където управлението се извършва чрез интернет-свързани устройства. С оглед на това, защитата срещу DDoS в енергийния сектор изисква не само внедряване на специализирани системи за филтриране на трафика (например, чрез CDN и reverse proxy решения), но и разработване на ясни планове за действие при инциденти, симулации и обучение на персонала. Устойчивостта на подобен тип атаки се превръща в част от стратегическата готовност на сектора за киберзаплахи в условията на нарастваща геополитическа нестабилност. Въпреки технологичния напредък, човеш- “ Киберсигурността е стратегически ресурс, съизмерим по важност със самата енергия.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==