16 ЕНЕРГИЯ 3'2025 Развитието на всяка една държава зависи от наличието на достатъчно енергия, с която тя да разполага. Научните и технологични революции също се основават на прехода към използването на нови енергийни източници. В съвременния святтова може да бъде ядрената енергия. Атомните електроцентрали днес са тези, които могат да осигурят енергия без отрицателен въглероден отпечатък на конкурентни цени, независимо от променливите природни условия. Представете си атомна електроцентрала със силно развита интелигентна невронна система. Нейното ядро се формира от цифровите информационно-управляващи системи (ИУС). Сензорите служат като очи и уши на системата, измервайки данни като температура и налягане. Обработващите модули извършватмозъчната работа, като анализират данните в реално време. Мрежа от кабели пренася информация и инструкции в цялата централа, подобно на невроните в човешкото тяло. Междувременно интерфейсът човек-машина действа като контролен център, позволявайки на операторите да наблюдават и реагират на условията, подобно на съзнанието, което движи елементите на човешкото тялото. Независимо от предизвикателствата, пред които са изправени цифровите ИУС, те притежават потенциала да революционизират ядрената индустрия и да намират все по-широко приемане. Цифровите системи за измерване и управление изпълняват критични функции, където обработката в реално време, ниската латентност и високата надеждност са от съществено значение. Те могат да отговорят на специфичните регулаторни изисквания на всяка страна, да се интегрират безпроблемно със съществуващите централи, както и да се адаптират към проектните нужди на новостроящите се ядрени проекти. Нека погледнем към комплексните условия, оказващи влияние върху системите за управление в ядрената енергетика по пътя и към нейната цифровизация: • Безопасност - безопасната работа на централите намалява вероятността от замърсяване и увреждане на околната среда; • Киберсигурност - тъй като цифровите технологии стават все по-разпространени в днешните централи, стабилните мерки за киберсигурност са от решаващо значение за защита срещу заплахи и осигуряване на оперативна сигурност; Цифрови информационноуправляващи системи за новата ера на ядрената енергетика Фигура 1. Цифровите системи за безопасност изискват по-малко шкафове, което намалява площта на центъра за данни. Цифрово модернизирана система за защита на реактора в АЕЦ „Козлодуй“, България – платформа RadICS. Ноември 2024г. A D V E R T O R I A L
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==