24 ЕНЕРГИЯ 5'2024 ни и мащабируеми. Споделя се мнението, че прекомерната сложност и бюрокрацията са пагубен капан за иновациите иинвестициите в малки системи за захранване отвъзобновяеми източници. Ето защо са необходими прости концепции за споделяне на енергия, която да може да се прилага в рамките на кварталите, на нивата на мрежите за ниско и средно напрежение. Смята се, че домакинства, компании и обществени институции могат да играят активнароля в споделянетона електроенергия от възобновяеми източници на местно ниво чрез обществената електроразпеделителна мрежа. Това могат да бъдат магазини с големи фотоволтаична система, монтирани на покривите им, която да доставя слънчева енергия на съседни станции за зареждане на електромобили. Това може да бъде група жители на квартала, които се обединяват, за да захранват голяма термопомпа, която да доставя топлина, използвайки фотоволтаично електричество от децентрализирана инсталация . От всичко това се вижда, че тези концепции изключват компании, чиято основна цел е да доставят енергия, като в същото време могатда използватналичната електрорзпрелителна инфраструктура. Информационни и комуникационни технологиите Информационните и комуникационни технологии играят ключова роля в трансформацията на мрежите за споделяне на електрическа енергия, като предоставятнеобходимата инфраструктура за ефективно управление и разпределение на енергийни ресурси. Информацията от интелигентните измервателни уреди, позволява на потребителите и доставчиците на енергия да следят в реално време своето потребление и производство на електроенергия. Тези данни подпомагат оптимизирането на енергийните процеси и повишават енергийната ефективност. Системите за управление на енергията са друг важен компонент за координация на различни енергийни ресурси, като соларни панели, батерии за съхранение и електромобили. Тези системи позволяват оптимално балансиране на производството и потреблението на енергия, като реагират на промените в търсенето и предлагането. Онлайн платформите за споделяне на енергия улесняват обмена на произведената енергия между различни потребители в мрежата, като осигуряват сигурност и прозрачност на транзакциите и същевременно улесняват управлението на плащанията и договореностите между участниците бъде внедрена, хора работещи в офисите през деня, ще могат да продават произведената по обяд енергия от домашната си фотоволтаична система на хора, които използват по това време енергия, дори и да са в друг град. По същия начин, когато хората са във ваканция, произведената оттехните системи енергия ще може да се купува от други, които искат да я използват в този момент. За да не се усложняват нещата обаче, координирането и фактурирането на този процес трябва да се извършва от външен „организатор“. Въпреки че споделянето на енергия означава, че хората не подлежатна задължения към конкретен доставчик на енергия, то все пак трябва да се спазват правила за защита на потребителите и това е мястото, където новата роля на „организатора“ влиза в сила. Технологии за споделяне на енергия Технологиите, които позволяват споделяне на енергия, вече съществуват, въпреки че все още не са широко достъпни навсякъде. Тези технологии включват интелигентни измервателни уреди, интелигентни системи за комутация и превключване, както и функционираща информационна система, осигуряваща комуникация и обмен на данни в реално време между участниците в споделянето на енергия, други участници на енергийния пазар и мрежовите оператори. Вече съществуват различни концепции за виртуални балансиращи групи, коиторазпределят и таксуват електроенергия в комплексни групи за споделяне на енергия. Тяхната работа показва, че споделянето на енергия може да интегрира съществуващите подходи за доставка на място и така да създаде основа за функциониране на енергийната общност. В този смисъл развитието на системите за споделяне на енергия може да бъде важна опора за по-ефективното децентрализирано производство и координиране на потреблението. Някои пионери, като Португалия, Италия и Австрия, вече показват как може да изглежда децентрализираният енергиен преход. Техните подходи са много различни един от друг, като те варират от създаване на модели, опериращи в определено място, до модели подходящи за приложение натериторията на цялата страна. Всички те обаче имат общи черти – дават възможност за захранване от локални и съвместни инсталации и насърчават допълнителни инвестиции във възобновяеми енергийни източници. В Германия също сетърсятвъзможности за прилагане на местни енергийнимодели, който дабъдатотносителнопрости, небюрократич-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==