42 ЕНЕРГИЯ 2'2024 Една важна забележка - при мрежовите фотоволтаични системи до 30kWp (kWp - пикова мощност) е необходимо конструктивно становище и инвестиционен проект, част Електро - съгласно чл.147, ал.1, т.14 и ал.2 на ЗУТ; При мрежовите фотоволтаични системи над 30kWp се изготвя инвестиционен проект състоящ се от части: Електрическа, Конструктивна, Вертикална планировка, Геодезия, Архитектура, План за безопасност и здраве, Пожаробезопасност. При проектирането се изясняват носещата конструкция и стъпването є, така че да е осигурена стабилност на цялата PV-инсталация. Соларни модули, интегрирани в покривната конструкция Ще кажем няколко думи за носещите конструкции за PV-модули, интегрирани в покривната конструкция на сградата или съоръжението. Основната разлика с допълнително разполаганите солари върху вече построените покриви на сградите е именно интегрирането. Модулите се „вграждат“ като елемент от цялото с индивидуално решение за всеки отделен случай. Архитектурното решение може да бъде различно за всеки отделен покрив. Различна ще е и носещата конструкция. Тук идва новото - вместо конвенционалните покрития да се използват PV-масиви. Има иновативни разработки, при които модулите са покритието. Произвеждат се пана с възможност да заместят керемидите, като защитават подпокривното пространство от дъжд и сняг. Самата конструкция е изменена дотолкова, че да улесни монтажа на модулите. Това може да стане или с подходящ растер на профили, или с допълнителни профили, най-често алуминиеви, върху които да се монтират модулите. В такива случаи модулите са предимно стационарни. Разработките, при които фотоволтаиците са сградно-интегрирани (BIPV), имат голямо бъдеще. Те не само се използват като елементи от сградата, но са и образци на най-новите достижения в изработването на фотоволтаични покрития. При остъклени части от покрива PV-клетки се вграждат в самите стъклопакети. Монтажът на такъв елемент не се различава от стандартен монтаж на стъклопакет върху покрив. Изграждането на фотоволтаични инсталации по покривите намалява потреблението на доставяната електроенергия, повишава нивото на енергийна независимост на потребителя, оползотворява неизползваемите покривни площи, спомага за опазване на околната среда по-лесно обслужване се оформят групи така, че между тях да има технологично необходими разстояния за поддръжка. Има и един вариант, който не е широко разпространен - поставяне на модулите върху „вани“ с баласт. Това е разновидност на варианта „шаси“, който описахме по-горе. Разликата е, че ваната е от полиетилен, придадена є е аеродинамична форма и наклон от 15°, а от двете страни са оставени отвори за аерация. Използва се за единични стъпки на малки системи. Всичко, казано за затежняващите разработки, е валидно и за варианта „вана“. Необходимо ли е проектиране? Соларната система е съвкупност от елементи и функции. За да работи безупречно, проучванията и проектирането са абсолютно задължителни. Когато сепредвиждапоставяне на паната върху покрив, в предпроектните проучвания е необходимо да се включи и строителен инженер-конструктор. Обикновено се срещат два случая - когато при самото проектиране на дадена сграда е заложено изискването на покрива є да стъпват соларни панели и когато се иска панелите да бъдат монтирани върху съществуващи покриви. Само в първия случай е възможно да се използват сградноинтегриранифотоволтаичнисистеми (BIPV). Това означава, че фотоволтаици (PV) са включени в обвивката на сградата, при което изпълняват двойна функция - заместват конвенционалните строителни материали и генерират електричество. Фотоволтаичните модули, които се разполагат върху съществуващ покрив, могат да са от типа „тънък слой“ или кристални, прозрачни, полупрозрачни или непрозрачни. Производителятзадава начините на подпиране, разстоянията между точките на подпиране, теглото на елемента, а конструкторът решава няколко задачи. Най-напред обследва покривната площ, върху която се предвижда инсталиране на панелите отфотоволтаичната система. Тази площ се проучва като част от цялостната конструктивна схема на покрива. Следва изчисляване на напреженията и деформациите в конструктивните елементи, които ще бъдат натоварени допълнително от новите товари. Ако е необходимо, може да се стигне до проверка на цялостното поведение на сградата, но в повечето случаи новите товари не са толкова големи, че да водят до това. Последната задача е изчисляването и конструирането на носещите рамки за соларните панели и стъпването им върху покрива.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==