15 ЕНЕРГИЯ 2'2024 енергия Български Атомен Форум организира своята традиционна ядрена конференция по надслов: БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ Конференцията ще се проведе в периода 5-7 юни 2024г. - във в.к. Ривиера Варна. Конференцията ще се проведе по егидата на Президента на република България, Министерство на енергетиката, Агенция за ядрено регулиране, Електроенергиен системен оператор Информация за програмата, регистрация и участие в конференцията може да се намери на сайта на Булатом www.bulatom-bg.org Очакваме Ви !!! на високоактивни отпадъци (ВАО) и ОЯГ. За съжаление проектът на актуализирана стратегия за управление на ОЯГ и РАО, който в момента е в процес на консултации по доклада за екологична оценка, беше разработен преди началото на войната и залага продължаване на механизма за изпращане на ОЯГ от блокове 5 и 6 в Руската Федерация за преработка и връщане в България на остъклени ВАО. Силно се съмнявам, че този механизъм може да продължи. Още повече предстои зареждане на блокове 5 и 6 с гориво от западни доставчици. Следователно, трябва да се разглеждат варианти за дългосрочно съхранение директно на ОЯГ, без преработка - или да се търси вариант за преработка във Франция. При всички положения би било разумно да се разработи сравнителна технико-икономическа оценка на възможните решения, между които дългосрочно съхранение в сухо приземно хранилище, дългосрочно съхранение в дълбоко геоложко хранилище или сондажно погребване. Доколкото имам информация, ДП РАО полага усилия в тази насока. Апелирам всички заинтересовани страни, най-вече Министерство на енергетиката и други пряко засегнати институции, да указват на Предприятието нужното съдействие с приоритет, тъй като успешното решаване на този въпрос засяга както дългосрочната експлоатация на блокове 5 и 6, така и строителството на нови блокове у нас. Как бихте коментирали техническите възможности и предизвикателства, свързани с тези нови проекти? Всеки един от изброените проекти са структуроопределящи за енергетиката ни - а защо не и за икономиката ни, изхождайки от там, че „енергийната валута“ на 21-век се очертава да бъде електроенергията, а не петрола. Следователно, възможностите са големи - най-вече за привличане на производства, които се нуждаят от стабилно снабдяване с електроенергия на прогнозируеми цени. Пример за такива има на върха на високите технологии: центровете за обработка на данни, които обезпечават работата на дигиталната икономика, а в бъдеще все повече и на изкуствения интелект, са огромни консуматори на електроенергия. Знаем за големите успехи на нашия ИТ сектор в софтуера. Чрез ядрената енергетика можем да заемем по-значимо място и в „реалната“ ИТ икономика, ако мога така да се изразя. В каква степен инженерните и технически кадри са подготвени за работа с оборудването и системите, които биха били заложени в новите проекти. Какво допълнително е необходимо да бъде направено за тяхното развитие и подготовка? Има достатъчно време да се създадат нужните кадри - нима в края на 60-те години на двадесети век сме ги имали готови? Не, и сега пътят ще бъде същият: последователна държавна политика в сектора, която да привлече талантливи млади хора в съответните специалности в техническите висши учебни заведения у нас и последваща следдипломна квалификация, включително и чрез обмяна на опит в чужбина. В заключение, как си представяте българската атомна енергетика след пет години? Надявам се, че след 5 години ще можем да се похвалим с все така безопасно и рентабилно работещи блокове 5 и 6, отлят „първи бетон“ на блокове 7 и 8 и ясно, реализуемо виждане за дългосрочното управление на ОЯГ и РАО у нас. Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==