Списание ЕНЕРГИЯ | брой 2, 2024г.

14 ЕНЕРГИЯ 2'2024 Уважаеми г-н Манчев, как изглежда развитието на новите проекти в българската атомна енергетика от Ваша гледна точка? Новите проекти в българската атомна енергетика могат да се разпределят в няколко категории. Това са проекти, свързани с дългосрочната експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, проекти, свързани с ново строителство на АЕЦ в България, както и реализиране на дългосрочно решение за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО). И в трите категории има развития в последните две години, които от наша гледна точка са строго положителни. В резултат на анализите, проведени 2015-2019 г. се потвърди, че блокове 5 и 6 имат технологичен ресурс да бъдат експлоатирани безопасно поне още 30 години, считано от края на първоначалния си проектен живот - съответно до 2047 г. за блок 5 и 2051 г. за блок 6. Беше разработена програма за продължаване срокът на експлоатация, която предвижда реконструкция или модернизация на някои конструкции, системи и компоненти на блоковете. Тази програма е в ход и се изпълнява като част от годишната ремонтна и инвестиционна програма на АЕЦ „Козлодуй“. Въпреки това, с оглед започналата преди повече от две години война в Украйна, дългосрочната експлоатация на блокове 5 и 6 далеч не беше гарантирана без активни усилия от страна на нашата държава. Ключов беше въпросът с доставката на свежо ядрено гориво в средносрочен план. Постигнатите договорености за доставка на гориво с Уестингхаус за пети енергоблок и с Фраматом за шести енергоблок са политически гарант за дългосрочната им експлоатация. В създалата се ситуация това е едно правилно развитие, което приветстваме. Преди две години „Булатом“ разработи позиция, която казва, че на България са нужни нови четири „големи“ (1000 - 1200MWe единична мощност) ядрени блока до 2050 година. Грубо казано, два от тях трябва да се появят в периода 2035-2040, за да подпомогнат процеса по декарбонизация на енергетиката ни. Другите два трябва да заместят блокове 5 и 6, така че след 2050 година България да продължи да експлоатира четири блока. Следователно, радушно приветстваме широкият политически консенсус, който движи проектът за изграждане на блокове 7 и 8 на Площадка 2 край АЕЦ „Козлодуй“. Това може да прозвучи изненадващо за много хора, тъй като в годините „Булатом“ е подкрепял проект за изграждане на АЕЦ „Белене“. Няма вътрешно противоречие, позицията ни не се е променила: както виждате, трябват ни и двете площадки в следващите 30 години, от коя ще се започне е второстепенно. Да, действително до преди 3-5 години изграждане на АЕЦ „Белене“ с вече доставеното оборудване беше по-целесъобразно като първи проект за ново строителство. Но след началото на войната е ясно, че това е невъзможно по политически причини. Затова вместо да се връщаме към пропуснатите възможности в миналото нека гледаме напред и направим така, че седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ бъдат първите работещи AP 1000 в Европа. Тази година ще заработи Националното хранилище за краткоживеещи ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци, което се изгражда на площадка „Радиана“ край Козлодуй. Това е кулминацията на процес, отнел над 12 години и заслужава поздравления. Време е сериозно да се фокусира вниманието върху дългосрочното управление Свидетели сме на процес на положително развитие в българската атомна енергетика Петър Манчев член на управителния съвет на сдружение „Български атомен форум“ (Булатом)

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==