22 ЕНЕРГИЯ 4'2023 Промяната е съществена, тъй като голяма част от умните електроуреди биха могли, при потенциален пробив, да се използват като входна точка за други мрежи, включително и все по-дигитализираните и интелигентни електроразпределителни мрежи. Законът за кибернетичната устойчивост изисква производителят да уведоми Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) в рамките на 24 часа, ако научи за активно използвана уязвимост в продукта или друг тип инцидент с въздействие върху сигурността. Подобно положение може да звучи познато, тъй като директивата NIS-2 има същото изискване при установени успешни атаки. Както може да се очаква, новата норма може да доведе до нова генерация предизвикателства. По-рано тази година ръководството на ENISA посочи, че системата за докладване е твърде бюрократична. Сега агенцията ще трябва да бъде известявана за много повече „инциденти“, реални или предполагаеми, предупреждават експертите. На хоризонта: регулации за изкуствения разум През последните месеци в ЕС усилено се работи и по нови европейски регулации за приложението на изкуствения интелект. Тъй като съвременните „умни“ електрически мрежи ще разчитат на изкуствен разум за вземането на решения, касаещи крайните потребители, то разработването на новите норми заслужава да се следи със засилен интерес. Целта на Директивата за отговорността за ИИ – засега само проект – е да наложи единни правила за достъп до информация и облекчаване на тежестта на доказване във връзка с щети, причинени от системи с изкуствен разум. Предвижда се и „по-широка защита за жертвите“, било то физически лица или предприятия. В сегашния си проектен вид директивата опростява и облекчава правния процес за жертвите, когато става въпрос за доказване на щети, произтичащи от използването на изкуствен разум. Едноотважните положения е доказванетона съответната грешкаипричинно-следственатавръзкамежду нанесенавредаи работата на изкуствения разум. Наред с това жертвите ще имат повече инструменти за търсене на правно обезщетение. Сега предложеният текст, изготвен от Еврокомисията, ще трябва да бъде приетот Европейския парламент и Съвета на ЕС. При постигането на одобрение нормата ще придобие вид на директива, която да бъде транспонирана в националните законодателства за приоритет на ниво борд на директорите и висше ръководство, а не да се ограничава до компетентността на техническите екипи. Технологии, време и пари Според специалисти, в момента е налице разбиране, че всички нови мерки, които ще са нужни, изискват солидно финансиране. Затова на ниво ЕС се предвиждати редица механизми за подпомагане на инвестициите. Един отинструментите, на които и България ще може да разчита, е създаденият наскоро в Букурещ европейски център за киберкомпетентност. Звеното ще има грижа за две програми за финансиране в периода до 2027г.: „Digital Europe” и „Horizon Europe”. Чрез тях центърът ще помага за реализацията на проекти в сферата на киберсигурността посредством звена в държавите-членки. У нас пряко отговорен за тези дейности ще е Центърът за киберкомпетентност при наскоро сформираното Министерство на електронното управление. А кога? Отговорът на този въпрос не е толкова прост. Директивите се вплитат в националните законодателства по различен начин, например чрез нови закони или чрез ревизии на съществуващи. Като цяло очакванията са, че до края на настоящата година страните-членки ще са предприели необходимите стъпки за целта. Следователно прилагането на NIS-2, все още на национално ниво, навярно ще започне през 2023г. или началото на 2024г. Регулиране на „Дивия запад“ при IoT ЕС задейства и приемането на Закона за киберустойчивостта. Проектът бе огласен през май 2022г., представен в средата на септември и има за задача да намали уязвимостите на все по-многобройните устройства, които са постоянно свързани и носят в себе си слабости за кибер-безопасността. Законът за кибернетичната устойчивост (Cyber Resilience Act – CRA) ще въведе изисквания за киберсигурност за всички „продукти с цифрови елементи“, които биват пускани на вътрешния пазар на ЕС. Това касае „интелигентните“ роботи-прахосмукачки, климатици, бойлери, печки, осветителни тела – всичко, което може да се управлява дистанционно през интернет. Освен „умните“ домашни електроуреди, законът засяга и индустриалното оборудване, което е постоянно онлайн по линия на все по-популярните IoT проекти. Както хардуерът, така и софтуерът ще бъдатобхванатиотнормата. Аргументъте, че когато всичко е свързано, всичко е уязвимо.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==