14 ЕНЕРГИЯ 2'2023 1000 реактора от по 1000MW всеки. Това е огромно технологично предизвикателство за производството в света. Държавите, които реално могат да произвеждат реактори сега са Франция, Южна Корея, Русия, Китай и донякъде Япония. В САЩ има програми, с които предстои те също да възстановят производството си. Последните години доста се говори по въпроса за малките модулни реактори. Как виждате възможностите за тяхното по-широко приложение? Да, последните години много се шуми по въпроса за така наречените малки модулни реактори. Това са реактори с мощност от няколко до 370MW и не са нови за света. Те се използват в отдалечени райони, до които е трудно да се прокара електропровод, а така също и в ледоразбивачи и атомни подводници. Първият такъв реактор с мощност от 5MW е пуснат преди повече от петдесет години в Якутия, за да обслужва района на местната добивна индустрия. Този реактор работи и до сега, като в момента мощността му се надгражда до 50MW. Някои хора смятат, че към днешна дата с малки реактори могат да се изграждат автономни или разпределени системи. Според мен обаче това е доста далеч във времето. Изграждането и експлоатацията на малки реактори в гъсто населени райони изглежда почти невъзможно, защото това е свързано с опазване на ядреното гориво и решаване на проблемите с отработения радиоактивен материал. За разлика от тежките и дълги касети на големите централи, малките касети могат да бъдат пренасяни по различен начин, което създава предпоставки за нерегламентирано изхвърляне, включително терористични действия. Затова има много неща, които трябва да се оправят, свързани например със закона за безопасното използване на ядрената енергия или световните норми за транспорт на опасни отпадъци. Колегите в световен мащаб работят по тези въпроси, но това изисква време. Очертахте доста подробно перспективите и предизвикателствата пред световната ядрена енергетика. Какво обаче се случва у нас? Добрата новина е, че ние вече имаме визия, която за първи път от 34 години преход, беше представена от правителството. Тя беше внесена в 48-то Народно събрание през януари и обхваща тридесет годишен период - от 2023 до 2053 година. Нашата визия предвижда използването на двете площадки в Белене и Козлодуй, където да бъдат изградени съответно по два ядрени блока. Тези четири нови ядрени блока трябва да дадат възможност на държавата поетапно да започне спирането на термичните централи след 2032 - 2038 година. Част от блоковете на тези централи ще останат да се поддържат в студен резерв, за да могат да са на разположение, в случай на катаклизми. Във визията е написано, че до 2050 година на територията на България ще имаме още 4 ядрени блока. Те ще работят устойчиво, заедно с още 12000MW соларни паркове, 4000MW вятърни, 5000MW инсталации за производство на водород. Предвижда се ПАВЕЦ да имат общо 2000MW мощност, като тази на Чаира предстои да бъде повишена до 1000MW, а също да бъде изградена и нова централа в Родопите. През този период ще трябва да бъде повишен и капацитетът на енергийната ни система. В момента тя може да пренася около 12 - 13TW, а целта е да постигне капацитет от поне 30TW. В моментите, когато има произведена излишна енергия от ВЕИ, тя ще трябва да се транспортира до инсталации за производство на водород. След това този водород ще бъде депониран в газопреносната мрежа, за да може да продължим да използваме природния газ, като енергиен източник. Самото производство на водород трябва да започне много преди 2050 година, защото то има своята специфика и е необходимо време, за да усвоим спецификите на тази технология. Всички тези неща са предвидени, написани в нашата визия, а правителството и президентството поеха ангажимент да водят разговори с различни технологични компании. Знаете, че технологична компания Уестингхаус, започва да разработва площадка Козлодуй. Започва се от седми блок, но ние категорично искаме те да дадат оферта за два ядрени блока, защото, ако купуваме поотделно ще похарчим много повече средства. Държавата се е ориентирала да развива площадка Белене заедно с Франция. Дали ще използваме вече закупените съоръжения или ще започнем процедури за нови съоръжения, предстои съвместно да се реши. Аз смятам, че има възможност блоковете да се реализират с купените от Русия съоръжения, без обаче да се ползват техните услуги. По време на тазгодишното събитие Булатом предстои да бъдат дискутирани възможностите на държавата да поеме два такива големи обекта - в Козлодуй и в Белене. Защото тези два големи обекта могат да се развият за 5 или 6 години, но държавата трябва да даде държавни гаранции за експортни кредити, които ще бъдат над 20 млрд. евро. Отделно трябва да има по няколко милиарда евро на всяка площадка самоучастие. На фона на тези значителни проекти в ядрената енергетика, как стои въпросът с подготовката на кадрите и ядрените специалисти? Тази тема е много важна за развитието на ядрената енергетика. Когато става въпрос за АЕЦ „Козлодуй“ там се полагат усилия и има достатъчно подготвени кадри. За Белене ще трябват хора с нова квалификация и е ясно, че тяхното създаване няма да стане от днес за утре. След като се вземе решение и се подпише споразумение, с които да започнем изграждането на атомните централи, обикновено имаме период от 8 до 10 години, за да подготвим нужните кадри Това може да стане в университетите в България или в държавите на нашите партньори. Във Франция има ядрени институти, в които се изучава ядрена енергетика, и в България също има такива. За да отидат обаче тези хора да учат, те трябва да имат перспектива да работят в атомните централи. А тази перспектива се ражда, само когато имаме реални договори. В заключение, какъв е основният акцент, с който бихте искали да обобщим нашия разговор? Основният акцент се съдържа в това, че с ядрената енергетика и възобновяемите енергийни източници се решава въпросът с беземисионните енергии. Това е основният признак за устойчиво развитие на държавата. За да имаме устойчиво развитие, трябва да имаме устойчива и сигурна доставка на енергия. И това е електроенергията, тъй като нашата държава е електроориентирана. Ние не сме газоориентирани, защото много малка част от държавата ни консумира газ и много малка част от населението ни е газифицирана. Позицията, която трябва да се заема в енергетиката трябва да се прави от много правителства, да бъде последователна и да е една и съща във времето.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==