12 ЕНЕРГИЯ 2'2023 Уважаеми г-н Манчев, в началото на нашия разговор бихте ли направили кратък обзор на ситуацията в европейската ядрена енергетика към днешна дата? Ще започна с това, че днес наблюдаваме възраждане на ядрената енергетика в Европа. Това е доста осезателно в страни като Великобритания, Франция, Финландия, Унгария, Чехия, България, Словакия, които започват да развиват ядрената си енергетика. Има, разбира се и такива страни, като Испания и Германия, които се опитват да се отказват от ядрената енергетика, но според мен, това ще им изиграе лоша шега. Освен атомните и въглищните централи, все още не е открита друга възможност за планиране и произвеждане на базова електроенергия. Без базова енергетика няма как да се прави устойчиво управление на енергийните системи, в което да може да добавяме всякакъв вид други енергии, такива, като произведени от слънце, вятър, вода и т. н. На възобновяемите енергийни източници, включително и водните, няма как винаги да се разчита, защото те зависят от природата и много други външни условия. Ние не можем да разчитаме на такъв вид енергия и да сме сигурни, че каквото и да стане хората ще са спокойни, че ще имат електрическа енергия вкъщи. Една такава устойчивост може да даде ядрената енергетика, която много малко зависи от външните условия. Атомните електроцентрали разчитат на редица системи, които обезпечават тяхната работа при всякакъв вид бури, урагани, сняг, слънце, много или малко вода и т. н. Те могат гарантирано да работят по 8000 часа в годината. Останалите 760 часа са необходими за презареждането им с ядрено гориво. Когато даден блок е изведен от експлоатация, другите ядрени блокове на централата работят устойчиво. Централите на въглища, разбира се, също могат да работят 8000 часа годишно, но поради въпроси, свързани с екологията, ще трябва да се разделим с тях. Споменахте въглищните централи. В тази връзка, как виждате екологичните аспекти на различните видове производство на енергия? Въглищните централи отделят значителни количества въглероден диоксид, прахови частици и серни окиси. За съжаление ние не успяваме да открием евтин, достъпен и безопасен начин за тяхното улавяне. Допълнителен утежняващ факт за българските въглищни централи е, че те са проектирани да работят с местни въглища, които имат високо съдържание на сяра. Природният газ също има своите особености. Той гори при високи температури и отделя огромни количества азотни окиси, които са още по-лоши и от въглеродните диоксиди. Техническите мерки, които могат да улавят тези азотни окиси също са доста скъпи. Затова, за да влезне природният газ в понятието чиста енергия, той трябва да се смеси с поне 20 или 30% водород. Съвременните инсталации на природен газ генерират малко над 500kg въглероден диоксид за производството на 1MWh енергия. За сравнение, за производството на същото количество енергия, една атомна централа генерира 10kg въглеродни емисии. Това е значително по-малко от емисиите, генерирани от ВЕИ централите, които за вятърните електроцентрали се оценяват на 90 - 120kg, на 50 - 60kg Ядрената енергетика е в основата на устойчивото енергийно развитие на държавата д-р инж. Богомил Манчев изпълнителен директор на GCR
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==