40 ЕНЕРГИЯ 6'2022 не маловажна подробност - всички „плоски“ покриви имат някакъв минимален наклон. В случаите, когато се разчита, че носещите профили са осигурени срещу отлепване чрез някакви монолитни изделия без анкериране към покривната плоча, трябва да се огледа покритието на плочата и да се оцени коефициента на триене между затежняващото блокче и материала, от който е изпълнен най-горния слой на покрива. В противен случай има вероятност от приплъзване. Върху изпълнената носеща „скара“ се монтират фотоволтаичните панели, според геометрията на захващане, дадена от производителя на панелите. Ако са предвидени няколко редици панели, трябва внимателно да се определи разстоянието между тях, за да не се засенчват взаимно. За ориентир се приема разстояние, равно на около три пъти вертикалната проекция на наклонения панел. За по-пълно използване на площите, като се елиминира засенчването, са разработени ново поколение PV-клетки. Те са разположени върху цялата околна повърхнина на цилиндрично тяло. Съставът на полупроводниковите клетки е подбран така, че цялата повърхност да е фоточувствителнаида „улавя“ по-ефективно светлината, което е невъзможно при плоските колектори. Цилиндричните панели се монтират хоризонтално върху носеща скара, на известно разстояние над покривната равнина, за да се охлаждат и да се използва най-пълноценно слънчевата светлина - и отразената, и дифузната. Цилиндричната форма има по-особено обтичане при ветрово натоварване, и в резултат цилиндричните модули могат да понесат много по-голямо натоварване от вятър. За по-лесно обслужване се оформят групи така, че между тях да има технологично необходими разстояния за поддръжка. Има и един вариант, който не е широко разпространен - поставяне на модулите върху „вани“ с баласт. Това е разновидностна варианта „шаси“, който описахме по-горе. Разликата е, че ваната е от полиетилен, придадена є е аеродинамична форма и наклон от 15°, а от рамки (равнинните ферми). Ако паната са с повърхност, успоредна на покривната, носещи рамки не са необходими. Използват се хоризонтални профили-водачи, върху които се захващат паната. Тези профили се закрепват или към покривната плоча, или върху предварително поставени бетонни „траверси“, подбрани по размер и брой така, че да осигурят конструкцията срещу евентуално повдигане при ветрово натоварване. Редно е да се обръща особено внимание при изчисляване на необходимите бройки (според размери, тегло и вятър) от бетонни затежняващи елементи, които ще се поставят в ъглите на полето, покрито със слънчеви панели. Захващането на конструкциите към покривната плоча може да стане по два начина - с поставяне на тежести или с използване на дюбели за закрепване към бетона. И в двата случая е необходимо да се отчете натоварването от вятър за района. При дюбелиране има опасност през нарушената хидроизолация да започне да се просмуква вода при дъжд или сняг. Едно примерно решение е поставяне на допълнителна хидроизолация, която да се загъне нагоре, за да осигури преграда на водата. Може да се използват и специални изделия, тип „шаси“, които затежняват рамките, като се пълнят с чакъл, пясък или бетонни плочи. Недостатък на това решение е голямото собствено тегло на материалите, използвани за баласт. Задължителното осигуряване на въздушен слой зад панелите за въздухообмен не позволява модулите да се полагат непосредствено върху такива „шасита“ и пак е необходима повдигаща конструкция. Една дребна, но “ Изграждането на конструкции за PV паркове не трябва да унищожава плодородна земеделска земя.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==