37 ЕНЕРГИЯ 6'2022 енергия Р Е К Л А М А „ферма“, която осигурява пространствена неизменяемост в собствената си равнина, а извън нея това се постига с допълнителни укрепващи прътови елементи. Опорите са в ниския край на хипотенузата и в долния край на вертикалния катет. Като изключим редките случаи на изготвени предварително ферми със заварени елементи, масовата практика е да се използват тънкостенни профили с разпробити отвори по начин, който да позволява сглобяване с искания наклон на хипотенузата, който е определящ за наклона на PV-модулите. Друга разпространена конструктивна схема е конзолната. При нея има един наклонен елемент, укрепен с два подкоса към вертикална стойка от стомана. Наклоненият елемент и подкосите обикновено са от тънкостенни стоманени профили. Стойката може да е от валцуван или съчетан профил. Използват се и опростени схеми от две надлъжни греди. Едната е в долния край на панелите и е повдигната над основата с къси стойки. Втората е по-високо, така че денивелацията между двете да осигури наклона. Стойките под тази греда са по-високи, а между тях са развити диагоналите за Електроенергията, произведена отPV-система, е по-евтина от предлаганата на пазара, и това води до повсеместното и бързо навлизане на технологията. Соларни панели се монтират на много места. Понатам ще говорим само за конструкциите, върху които се монтират фотоволтаичните панели, и за особеностите на опорната схема. Видове носещи конструкции за PV-панели Един или няколко свързани панели формират фотоволтаичен масив, наричан често „слънчев“. Наклонът на PV-масив е от съществено значение за ефективността на системата. Принципно има два вида конструкции, носещи модулите. Единият вид е стационарен. При него избраният първоначално наклон остава постоянен, независимо от промяната на ъгъла на слънчевото греене през деня и през сезоните. Другият вид осигурява промяна на наклона. Има възможност PV-масивите да проследяват слънцето през деня, но устройствата за проследяване, познати като тракери, и тяхната поддръжка твърде много оскъпяватенергията. По-често срещаното решение е носещата конструкция да е с фиксирани опори и възможност за промяна на ъгъла на наклона спрямо хоризонталната равнина. Класическата конструктивна схема за поемане на натоварването от теглото на PV-масиви и натоварванията от вятър и сняг е равнинната ферма. Една такава примерна конструкция може да се опише условно като „триъгълна рамка“, чиято равнина е перпендикулярна на основата, и която носи хоризонталните носещи профили. Самата рамка се състои от профил по наклона, хоризонтален профил и вертикален профил. Тази триъгълна рамка може да бъде допълнена с междинни елементи, така че да се получи равнинна конструкция тип
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==