16 ЕНЕРГИЯ 5'2022 политиките за Кръгова икономика - да се покрие нуждата от първична енергия на местно ниво, с местни източници. Това води до разумното и ефективно оползотворяване на онази част от отпадъците, което не може да бъде използвана повторно, не може да се депонира, не може да се използва за производството на биогаз. Така цикълът се затваря напълно и то в рамките на 1-3 години, от гледна точка на въглеродния отпечатък. Говорите за горива от отпадъци. Какво ще кажете за емисиите на диоксин и въздействието върху здравето? Благодарение на инсталирането на сложни системи за пречистване на димните газове в модерните съоръжения за производство на енергия от отпадъци, емисиите на диоксин са намалели значително през последните 30 години. Секторът „Отпадъци за енергия“ е един от найстрого регулираните индустриални сектори в Европа, което води до дял от по-малко от 0,2% от общите промишлени емисии на диоксин. Например в Швеция емисиите от сектора са спаднали 100 пъти за периода от 1985 г. до 2015 г., като същевременно количеството термичнообработени отпадъци се е увеличило повече от два пъти за същия период. Подобни са констатациите за Германия, Франция, Обединеното Кралство. Европейските инсталации за производство на енергия от отпадъци внимателно следят своите емисии и въздействието върху околната среда по време на различните етапи на работа. Проведени са обширни изследвания за въздействието върху здравето и околната среда и въздействието на сектора се счита за незначително поради ниските нива на емисии. Колко ще струва това като инвестиции и кой ще плати за това? Декарбонизирането изисква много капиталови разходи. Затова и ЕС търси начин да покрие безвъзмездно част от тези инвестиции, межди 50 и 100 процента. Ще дам пореден пример. Ако един котел с мощност от 20MW, който днес изгаря въглища, следва да се реконструира или да бъде подновен, тези разходи ще са между 10 и 20 милиона евро, в зависимост от технологията и микса на алтернативна първична енергия. Индустрията има готовност да е част от тези инвестиции, при ясни правила, прозрачност и предвидимост. Бих искал да добавя още, че индустрията иска и може да се декарбонизира. Това няма как да се случи обаче, без да бъде подпомогната от местни и европейски инициативи, без подкрепата на администрацията и обществото. В този процес, изборът на алтернативи на изкопаемите горива, природен газ включително, е критичен и важен момент и, ако за малките инсталации има решения, за инсталациите над 20MW, в переспективата на следващите 3-10 години решенията са изключително ограничени и преминават през използването на устойчива биомаса и алтернативни горива от управлението на отпадъци. Затварянето на цикъла на управление на отпадъците и прилагането на принципите на кръгова икономика са част от решенията за това декарбонизиране и е време да подпомогнем този процес, от прилагането на малки стъпки, у дома, през по-големите на общинско ниво, до стратегиите и политиките на национално и европейско ниво. Вашият мениджър за България, г-н Номикос, преди няколко седмици спомена, че планът за България включва амбициозни проекти за енергиен преход, включително използване на отпадъци - моля за повече подробности? Да, така е, планът е амбициозен и не лек. Единият от проектите, предвиден за следващите години, е този за високоефективно производство на енергия, чрез оползотворяване на алтернативни горива от отпадъци или RDF. Проект, пред който има много предизвикателства, като преминаването на процедурите по ОВОС, намирането на ресурса на приемлива цена, намирането на устойчиво финансиране, включително подпомагане от страна на европейски и държавни програми и фондове. Проект, който е доста интересен, отговаря на принципите на кръговата икономика, имайки амбициите да използва максимално местен ресурс, както и покривайки критериите за намаляване на емисиите на парникови газове. Говорим за утвърдени технологии, най-добрите, които се използват в Европа, произведени в Европа, което само по себе си е част от принципите за кръгова икономика на ЕС. Проектът следва да покрие около половината от нуждите от промишлена пара за производството на калцинирана сода и бикарбонат, пара, коята няма алтернатива в самия процес и технология, включително за много други сектори на индустрията. И, за да отворим леко завесата, говорим за инсталация, която изисква часов капацитет от първична енергия малко над 200 МВт и годишна използваемост над 8000 часа. Бих искал да завърша с това, че това е проект, който ще осигури запазване на конкурентоспособността на завода, чрез намаляне на емисиите СО2 с 300000 тона, годишно. Кои са другите проекти за енергиен преход, които предвиждате, защото казахте, че този ще покрие половината от нуждите от промишлена пара? Като част от група Солвей и за да остане конкурентоспособен, Солвей Соди се ангажира с прекратяване употребата на въглища до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г. Солвей Соди следва да постигне сериозно намаляване на емисиите на CO2 или да осъществи това, което наричаме енергиен преход.. Един от проектите е насочен към преобразуване на един от котлите в завода в Девня за съвместно изгаряне на биомаса и твърди горива. Проектът за съвместно изгаряне беше обявен миналия февруари и се очаква да бъде завършен до октомври 2022 г. той ще намали с 20% емисиите на CO2, свързани с производството на енергия в централата. Проектът е първият важен етап от прехода на компанията към по-устойчива и чиста енергия и е в пълно съответствие с програмата на група Солвей за екологична и социална отговорност, Solvay One Planet. Проектът за съвместно изгаряне на биомаса е един от най-ефективните въглеродни проекти на групата и е уникален за региона на Девня, носеща иновации и водеща до силна устойчивост. Вече е реализиран и действащ друг проект - беше построен 4MW соларен парк в Провадия, който носи допълнителни годишни спестявания на CO2. Соларният парк произвежда 5,1GWh или 20% от собственото потребление на електроенергия, изцяло за нуждите на завода. Намира се на територията на Провадсол на площ от 7,2 ха и е важен проект, защото още веднъж показва стремежа на бизнеса към енергийна независимост. Води до допълнителна годишна икономия на емисии на CO2. Всички тези проекти са от решаващо значение за бъдещето на компанията и са необходими за осигуряване на продължаване на производството на калцинирана сода в България. Те трябва да редуцират с почти 40% общите емисии на CO2 до 2026 г. и ще позволят запазването на конкурентоспособността на компанията. Отново споделям, че разчитаме много и на подкрепата на държавата, тъй като ще са необходими значителни субсидии и безвъзмездни средства, за да бъде помогната компанията да инвестира в декарбонизация.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==