14 ЕНЕРГИЯ 5'2022 Уважаеми г-н Николов, какво ще кажете за процеса на декарбонизация на индустриалния сектор в ЕС? Бих искал да започна с това, че процеса на намаляване на парниковите газове засяга всички сектори на икономиката, започвайки от производство на енергия /топлинна и електрическа, преминавайки през индустриалните производства, услугите, селското стопанство и търговията. В ЕС, последните години, се направи много да се структурира и насърчи процеса, да се определят критериите за устойчивост и пр. Всичко това е включено в пакета на т.нар. Зелена сделка, а критериите за устойчивост и финансиране са в т. нар. Таксономия. Индустриалният сектор, във всичките си подразделения, е част от този процес, като механизмите обхващат насърчаването и преминаването към алтернативни производства на енергия, потреблението на възобновяема електрическа енергия и ефективност в енергопотреблението. Днес можем смело да кажем, че за нуждите от електроенергия решения има, включвайки както производството и/или потреблението на възобновяема енергия, така и акумулирането и потреблението на енергия от батерии, технология, която все по-смело ще навлиза и ще се развива. Какво се случва с нуждите от топлинна енергия за промишлеността обаче, основно пара в хранително-вкусовата, фармацевтичната, част от химическата и т. н. индустрии, която е основополагаща и произвежда продукти от основна значимост и продукти, които не могат да бъдат заместени с други. Тези индустрии нямат истинско и устойчиво решение, в средносрочен план, с което да заменят първичната си енергия с нещо налично и „зелено“, за да се декарбонизират до 4-5 години. А в тези сектори потреблението на пара е от 50 до 80 процента от общото енергийно потребление и промяната на процесите ще изисква време, иновации, инвестиции, дори не би била възможна. Тук е и конфликта, и предизвикателствата, които предстоят. Като говорите за предизвикателства и конфликт, какво точно имате предвид и кои са те? Ще се опитам да дам ясен и разбираем отговор. В рамките на този процес, почти всички алтернативи на първична енергия са представени. За съжаление, част от тях са на етап развитие и утвърждаване на технологии и последващо индустриализиране, което ще позволи и масовото им навлизане в употреба за в бъдеще. Говоря за производството на зелен водород, както и за новото поколение на малки модулни реактори. Към момента обсъждаме много водорода, но днес той не е решението, което в рамките на 2-3 години ще замени въглищата или газа в индустрията. В списъка на първичната енергия, която трябва да замени въглищата е и природния газ, който днес не е истинска и устойчива алтернатива, а по-скоро временно решение. Тук е и биомасата, която все пак е изчерпаем ресурс, и не би могла да покрие нуждите на всички. И така, ако едно предприятие, използващо днес въглища, за да произвежда топлинната си енергия за нуждите на производството и, въпреки направените усилия да се подобри и намали тези нужди, има следните алтернативи: да премине временно на природен газ, което не е дългосрочно и устойчиво решение, тъй като газа е изкопаемо гориво, или да замени въглищата с биомаса, ако тя е налична на приемлива цена и попада в критериите за устойчивост. И двете решения са тежки, с много въпросителни и не дават сигурност и устойчивост. Два примера. Първият се отнася до производството на хляб, където нуждите са например от 200KW и пещите от газ могат да станат електрически или на биометан / биогаз/, тъй като количествата ще са малки. Вторият е свързан с разработката и производството на хартия и опаковки, когато нуждите са над 50MWh първична енергия и въглищата могат да се заменят с биомаса. Във вторият случай, при натоварване на инсталацията над 8000 часа годишно, говорим за нужди от порядъка на 400000MWh или еквивалента на енергията за отопление на близо 65000 Индустрията иска и може да бъде декарбонизирана инж. Тодор Николов директор на проектите за енергиен преход в Солвей Соди
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==