37 ЕНЕРГИЯ 2'2022 енергия години. Следователно, производителите на стомана трябва да имат разработени стратегии за декарбонизация, за да могат да се адаптират и да останат на пазара. Основни технологии за производство на стомана Високите въглеродни емисии от стоманодобивамогатда сеобяснятсъс спецификата на производственитемощности и използваните технологии. Вметалургичната индустрия 68% от инсталираните мощности са представени от традиционната технология „доменна пещ-конвертор“ или „Blast Furnace-Basic Oxygen Furnace“ (BF-BOF). Други 32% отмощностите се падат на технологията на електродъгови пещи - „Еlectric Аrc Furnace“ (EAF). Емисиите на парникови газове от конверторната технология са значително по-високи - 2,2 тона въглероден диоксид за тон стомана, в сравнение с EAF (DRI-Direct Reduced Iron) - 1 тон въглероден диоксид за тон стомана. Причината за по-високите емисии в доменно-конверторнататехнология е използването на въглища (под формата на кокс или прахово въглищно гориво) и природен газ. Въглищата и газът са източници на въглерод. Въглеродът играе важна роля в процеса на производство на стомана в металургичните заводи. Първо, Според International Energy Agency (IEA), глобалните преки емисии на въглероден диоксид от стоманодобивната промишленост през 2019 г. е 2,27 гигатона. Това е количеството емисии, пряко свързани с процеса на производство на стомана. Металургичната индустрия е под натиск да намали парниковите емисии както от страна правителствата на държавите, които си поставят съответните екологични цели, така и от потребителите и инвеститорите. Глобалната цел предполага намаляване на емисиите по цялата производствена верига. Поради това редица потребители, като например производителите на автомобили, ще изискват „зелени“ продукти. В резултат на това ще се създаде ново „зелено“ законодателство, което в бъдеще ще се внедри в производствените стандарти. Строгите цели за намаляване на въглеродните емисии могат да навредят на дългосрочната устойчивост на бизнеса на стоманодобивните компании. Такъв натиск създава рискове затехния бизнес, тъй като има ограничени възможности за намаляване на емисиите. Въпреки прилаганите политики, средният обем на специфичните въглеродниемисии(въглеродендиоксид) остава на ниво от 1,83 тона за тон стомана(според World Steel Association) през последните 10 Водородът може да се превърне в жизнеспособна алтернатива на природния газ за индустриалното производство. Той може да спомогне за декарбонизация на промишлените процеси. Водородното гориво вече се тества от международни индустриални гиганти, включително и от водещи доставчици на стомана. В момента в глобален мащаб се работи за въвеждането му в стоманодобивната индустрия, където се очаква той да бъде използван като редуктор и гориво за доменните пещи. В статията ще разкажем за основните технологии за производство на стомана, за декарбонизационните технологии, за технологията за намаляване на емисиите от въглероден диоксид, за технологията за въглеродна неутралност, за иновативните корпоративни проекти. ТЕКСТ инж. ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ Водородът като енергиен ресурс Възможност за декарбонизация на индустриалното производство
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==