40 ЕНЕРГИЯ 6'2021 да се определи разстоянието между тях, за да не се засенчват взаимно. За ориентир се приема разстояние, равно на около три пъти вертикалната проекция на наклонения панел. За по-пълно използване на площите, като се елиминира засенчването, са разработени ново поколение PV-клетки. Те са разположени върху цялата околна повърхнина на цилиндричнотяло. Съставът на полупроводниковите клетки е подбран така, че цялата повърхност да е фоточувствителна и да „улавя“ по-ефективно светлината, което е невъзможно при плоските колектори. Цилиндърът е затворен херметически. Цилиндричните панели се монтират хоризонтално върху носеща скара, на известно разстояние над покривната равнина, за да се охлаждат и да се използва най-пълноценно слънчевата светлина - и отразената, и дифузната. За по-лесно обслужване се оформят групи така, че между тях да има технологично необходими разстояния за поддръжка. Между другото, цилиндричната форма има по-особено обтичане при ветрово натоварване, и в резултат цилиндричните модули могат да понесат много по-голямо натоварване от вятър. Има и един вариант, който не е широко разпространен - поставяне на модулите върху „вани“ с баласт. Това е разновидност на варианта „шаси“, който описахме по-горе. Разликата е, че ваната е от полиетилен, придадена є е аеродинамична форма и наклон от 15°, а от двете страни са оставени отвори за аерация. Използва се за единични стъпки на малки системи. Всичко, казано за затежняващите разработки, е валидно и за варианта „вана“. Особености при инсталиране върху скатни покриви Скатните покриви най-често са покрити с керемиди. Тъй като има смисъл от соларна инсталация, само ако има незасенчен скат с подходящо изложение и достатъчна площ, то соларни инсталации върху такива покриви се използват предимно в домакинствата. И тук, както и при плоските покриви, трябва да се проследи дали върху слънчевия скат не се хвърля сянка през голяма част от деня от странични обекти - дървета, комини, дори планини. За монтаж на панелите върху скатни покривиимаразработени специалниелементи, които свързватдвата носещи успоредни профили към покривната конструкция по такъв начин, че покритието да не се нарушава. Тези профили могат да се поставят напречно или надлъжно, според приетата схема за монтаж на PV-модули, но на разстояние от покритиесоларни пана, най-често се изработват от алуминий, горещо поцинкована стомана или дори неръждаема стомана. Много особен момент е захващането на конструкциите към покривната плоча. Това може да стане по два начина - с поставяне на тежести или с използване на дюбели за закрепване към бетона. И в двата случая е необходимо да се отчете натоварването от вятър за района. При непосредствено дюбелиране има опасност през нарушената хидроизолация да започне да се просмуква вода при дъжд или сняг. Едно примерно решение е поставяне на допълнителна хидроизолация, която да се загъне нагоре, за да осигури преграда на водата. Може да се използват и специални изделия, тип „шаси“, които затежняват рамките, като се пълнят с чакъл, пясък или бетонни плочи. Недостатък на това решение е голямото собствено тегло на материалите, използвани за баласт. Задължителното осигуряване на въздушен слой зад панелите за въздухообмен не позволява модулите да се полагат непосредствено върху такива „шасита“, и пак е необходима повдигаща конструкция. Една дребна подробност, която обаче не е маловажна - всички „плоски“ покриви имат някакъв минимален наклон. В случаите, когато се разчита, че носещите профили са осигурени срещу отлепване чрез някакви монолитни изделия без анкериране към покривната плоча, трябва да се огледа покритието на плочата и да се оцени коефициента на триене между затежняващото блокче и материалът, от който е изпълнен най-горния слой на покрива. В противен случай има вероятност от приплъзване. Върху изпълнената носеща „скара“ се монтират фотоволтаичните панели, според геометрията на захващане, дадена от производителя на панелите. Ако са предвидени няколко редици панели, трябва внимателно
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==