15 ЕНЕРГИЯ 6'2021 енергия аналогични системи - СВРК, ПТК-УСБ, АЗТП, АСУТ, ЦИИСРК и др. Част от измервателните уреди на площадката се контролират от държавен орган в лицето на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“. Това включва средствата за осигуряване на точност и достоверност на измерванията при индивидуалния дозиметричен и радиационен контрол, свързани с обществената безопасност и защитата на околната среда. Най-често това се извършва на площадката съвместно с наши специалисти метролози. Как бихте коментирали навлизането на автоматизацията в метрологията? Каква е целта? Някога може би фокусът е бил насочен към намаляване на вложения труд, човекочасове, нужни за дадена операция. Акцентът в момента не е такъв. Той е върху онези процеси, които са рутинни и които не изискват задължително човешко участие. Автоматизирането на процеса на калибриране и метрологична проверка се реализира с друга цел, а именно намаляване на грешките от човешкия фактор. Обикновено при калибрирането дори на един уред (например мултимер) се извършават приблизително 1000 измервания, тъй като уредът измерва няколко физични величини в множество измервателни обхвати. Във всеки обхват се правят измервания в няколко точки, а всяко измерване се повтаря 10 пъти. Задава се еталонен сигнал, мултимерът измерва еталонната стойност, след което се обработват показанията и се определя грешката. Задачата на метролога е да сравни тази стойност с допустимото отклонение и да вземе решение - дали уредът е годен или не за използване в производството. Ако този процес се извършва ръчно, създават се предпоставки за грешки. Ние използваме валидиран софтуер МЕТ/Team, който вече повече от 10 години е внедрен в лаборатория „Електрически и радиотехнически измервания“, а от 2 години - и в другите лаборатории на отдела. Остава да се завърши автоматизацията на измервателни процедури от всички области на измерване, приложими в атомната централа. Тази информационна среда създава условия за планиране и управление на дейността. Около 50 000 средства за измерване подлежат на контрол в рамките на АЕЦ „Козлодуй“, както и немалък брой средства за измерване на фирми, извършващи дейности на територията на централата. Това дава представа за обема от работа, за който отговаря отдел „Метрологично осигуряване”. Какво послание бихте отправили към младите, които биха избрали този професионален път? Метролог е професия, но често казваме, че това е призвание. Защо имаме това самочувствие? Защото метрологията търпи много динамично развитие. На метролозите в АЕЦ се налага да изучават и проверяват голям брой нови средства за измерване и системи за контрол и управление при модернизацията на непрекъснато обновяващия се технологичен парк на двата енергоблока. Колегите преминаха към ново поколение машини, нова елементна база, съответно изискванията към еталоните бяха различни, така също настъпиха промени и в нормативната база. Еталоните трябваше да се обновят във всички сфери. Това бе свързано както с разработване и внедряване на нови методи за измерване, така и с повишаване на квалификацията на специалистите. Голяма част от съвременните средства за измерване включват в себе си програмно осигуряване. Преди 30 години това бе различно. Бих казал, че подходящо за бъдещия метролог би било образование по информационно-измервателна техника, автоматизация, компютърни системи, комуникационна техника, не на последно място физика. В лабораторията за измерване на йонизиращи лъчения физиците и специалистите по ядрена електроника биха се почувствали по-уверени и биха били по-успешни като специалисти. Химията би била удачна като университетско образование при измерване на химико-физични величини, както и при извършване на дейности за измерване на йонизиращи лъчения. При нас има три нива на специалистите - проверител на средства за измерване, метролог и експерт-метролог. Бих искал да подчертая, че всички специалисти в отдела получават възможност за допълнително обучение и следдипломна квалификация по „Метрология и метрологично осигуряване“ и се осигурява кариерно развитие при пълноценната реализация в атомната централа. Интервюто е реализирано със съдействието на сп. „Първа Атомна“
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==