енергия 40 ÅÍÅÐÃÈß 1'2020 приемането на националното си „енергийно споразумение“ за 2012-2020 г. и в резултат на това биометанътпредставлява около 10%от количеството, което се инжектира в мрежата за природен газ. Датският модел вече се е превърнал в златен стандарт за Европа и до голяма степен печели последователи като Франция и Италия. Подход на кръговата икономика на местно ниво Във Франция заявената цел на правителството е да се предложи допълнителен източник на доходи на фермерите и да стимулира местната икономика в селските райони. Освен това има и ползи за околната среда, тъй като при производството на биометан от селскостопански отпадъци и остатъци се произвеждат и дигестати, които представляват алтернатива на химическите торове и използването им позволява да се намалят въглеродните емисии. Икономическитеиекологичнитеползи, свързани с този начин на производство на биогаз, което е насочено главно към селските общности, не се поставятпод въпрос отеколозите, но те изтъкват други проблеми, свързани с опазването на околната среда, като това, че е трудно да се гарантира, че инсталациите не са твърде големи и са разположени на правилното място, за да се избегнат свързани с транспорта разходи и емисии. Изследването на ICCT например посочва, че инсталациите за производство на биометан обикновено саразпръснативмножествоферми в провинцията, далеч от градските центрове, където именно се намират газовите мрежи в повечето случаи. Събирането на биометана от фермата и транспортирането му с камион за инжектиране в градската газова мрежа включва допълнителни транспортни разходи и свързаните с тях въглеродни емисии, които също трябва да бъдат взети предвид при изготвянето на екологична оценка на това производство. По тази причина еколозите гледат на биометана главно като на местен източник на енергия и поне засега най-икономичният начин за използване на биогаза е използването му на място, но тогава това всъщност се премахва една от основните цели на производството му - допълнителни доходи за земеделските производители. Въпреки това във Франция се забелязва най-високият темп на растеж на инсталациите за биометан през периода 2017 г.-2018 г. поради благоприятните политически условия. Целта на правителството е до 2020 г. броя на инсталациите за биометан, които инжектират около 2 милиарда кубически метра биогаз годишно, малка част от общото потребление на газ в ЕС, което в момента възлиза на около 470 млрд. куб. м годишно. По-голямата част от производството в момента се извършва в Германия, където има около 9500 биогазови инсталации, което е повече от половината от общия брой инсталации в Европейския съюз, които функционират в момента. От тази индустрия обаче имат големи амбиции за бъдещето, като Франция и Италия засега се разглеждат като новите европейски лидери. Изследване, поръчано от промишления консорциум Gas for climate, твърди, че производството в Европа може да нарасне до 98 млрд. куб. м биометан до 2050 г. - увеличение с 4800% спрямо сегашните нива. На тези прогнози обаче противоречат оценки, направени от неправителствената екологична организация Международен съвет за чист транспорт (ICCT), според които потенциалът за устойчиво производство на биогаз в Европа е около 36 млрд. куб. м годишно до 2050 г. Различните предвиждания се разминават заради планираните разходи, които са свързани с опазването на околната среда. Опитът от Германия В Германия входните суровини за биогаз инсталации са почти изцяло земеделски култури (главно царевица), които се отглеждат специално за индустрията. Интензивното земеделие и цялостните екологични последствия в следствие на това производство предизвика все по-голяма критика и правителството реши да прекрати своята подкрепа и да замрази схемата за подпомагане на производството на биогаз, като днес дори представители на индустрията признават, че опитът на Германия в това отношение не е окуражителен. Скоро след като през 2014 г. германското правителство оттегля подкрепата си, производството преминава в застой. Производството на биогаз се подпомага, когато се извършва в много малки, предимно фермерски инсталации, като за суровина се използва главно оборски тор. Сега производителите са се насочилиточно къмтакива суровини, чиято екологична оценка не е толкова противоречива - освен оборски тортова включва и селскостопанскиотпадъци и остатъци, които не се конкурират със земеделските земи, използвани за производство на храни. Такъв е моделът, който е подкрепян от Дания, която открива първата си инсталация за производство на биогаз от оборски тор през 1975 г. Страната започва да развива мащабно производството на биометан след
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==