Списание ЕНЕРГИЯ | брой 7, 2019г.

енергия 42 ÅÍÅÐÃÈß 7'2019 ние към това страната ни не разполага и с никакъв опит с процедури по одобряването на инвестиции от такъв тип. Всичко това затруднява съставянето на прогнози относно въвеждането в експлоатация на такива инсталации. Предполага се, че в средносрочен план не е реалистично да се очаква, че подобни намерения ще бъдат осъществени. Освен това в българското общество се забелязват сериозни резерви и дори значителна съпротива по отношение на всякакви проекти, свързани с процесите на изгаряне. Други процеси, при коитотакъвтип утайки се оползотворяват по термичен начин, са газификацията и пиролизата. В световен мащаб те отмного години са обект на тестване и по-нататъшна разработка на технологиите. Получените резултати имат както положителни, така и отрицателни страни, като на този етап не позволяват широкомащабно използване на тези възможности за третиране на утайките. През последните години в Европа са започнати няколко проекта, при които утайките се използват като входящматериал. Трудностите, пред които са изправени такива методи в България, са необходимостта от влагането на огромни инвестиции в необходимите съоръжения и технологии, липсата на собствен опит при възприемането и въвеждането натакиватехнологични решения, както и скептицизма и настроенията в обществото по отношение на всяка форма на термично третиране на отпадъци. В същото време в България има големи възможности за разработване натакъв тип решения, като се има предвид факта, че за средно големи ГПСОВ размера на разходите е същият, както при избора на съвместното изгаряне като основен вариант за обезвреждане. Подобни проекти в Европа показватвсе по-добри резултати. Като се има предвид сегашното състояние на нещата и трудностите пред реализирането на необходимите технологични инвестиции за изграждането на необходимите съоръжения, може да се каже, че въпреки възможностите за въвеждане на тези методи за оползотворяване на утайки от отпадни води, ще е необходимооще доста време, предитова да стане част от един реалистичен за България дългосрочен сценарий тежки метали. Изисквания има и за цената на услугата, което вече поставя сериозни бариери пред използването на утайки в тази сфера. В Испания например операторите на ПСОВ плащат за изгарянето на утайки на циментовите заводи между 3 и 5 евро/тон. Алтернарнативна възможност е изграждане на съоръжения за самостоятелно изгаряне на утайки в подходящите за това ГПСОВ. Има същотакатеоретична възможностза енергийно оползотворяване на утайките от отпадни води като бъдат съвместно изгаряни с друга биомаса в рамките на проекти за оползотворяване на енергия отвъзобновяеми източници. Все още в България няма изградени подобни инсталации за самостоятелно изгаряне на утайки, както и за съвместно изгаряне на утайки с други отпадни материали, като например общински инсталации за изгаряне на отпадъци. Обезвреждането на утайките и изграждането на необходимите за целта съоръжения трябва да са в съответствие с Европейската директива за изгаряне на отпадъци, а също и да са съобразени със съвременнитетехнологии и практиката за предотвратяване на вредни емисии. Поради мониторинга и изключително високите стандарти за пречистване на изгорели газове, инсинераторите за битови отпадъци са най-подходящи за утайки, при чието изгаряне не могат да се отделят повисоки концентрации на опасни вещества. В този случай е налична конкуренция между утайките и останалите отпадъци, като обезвреждането става срещу заплащане на по-високи такси. Желанието в България да бъдат изградени инсталации за изгаряне на утайки среща пречки предимно поради значителните инвестиции, които са необходими за осъществяването на тази цел. В допълнеснимка: СОФИЙСКА ВОДА

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==