енергия 40 ÅÍÅÐÃÈß 7'2019 рециклиране и материално оползотворяване на отпадъците са приоритетни за България предизгражданетонаинсинератори забитови отпадъци или други съоръжения за термично третиране на отпадъци. Оползотворяване на утайки в земеделието и за рекултивация Оползотворяването на утайки в земеделието трябва да бъде съобразено с хранителните нужди на растенията, без да се влошава качеството на почвата или надземните и подпочвени води. Възможностите за използване на стабилизирани утайки включватторене на земеделските култури, подобряване на почви с ниско естествено плодородие, рекултивиране натерени, в горското стопанство, паркоизграждане и поддържане на тревни площи. Оползотворяването на нетретирани утайки върху земеделски земи е позволено, само ако те се инжектират или се вкарват в почвата. В момента повече от половината от утайките, които ПСОВ в страната произвеждат, се използват в земеделието. Директното оползотворяване на утайки от пречистване на отпадни води в земеделието в много европейски страни все още е един от основните методи за тяхното оползотворяване. Към настоящия момент обаче този метод е подложен на критики, засягащи емисии на миризми и възможни рискове за околната среда. Утайките осигуряват азот, фосфор и други основни елементи, както и органична маса, които помагат за подобряванетона структурата, дренирането и способността на почвата да задържа вода. Подобряването на почви с ниско естествено плодородие, каквито са скалистите, плитките и ерозиралите почви, изисква внасяне на утайка с по-голяма норма, с която се цели да се подобрят свойствата на почвата и да се увеличи хумусообразуването. В бъдеще е възможно въвеждането на ограничения в резултат на все по-стриктното европейско законодателство в областта на опасните вещества и максимално допустимите стойности при директната употреба на утайки в земеделието. Рекултивирането на нарушени терени като насипи от рудници, кариери за пясък и чакъл, терени за вторично застрояване или изоставени площадки депа изисква оползотворяване на утайките чрез смесването им с неплодородния земен пласт (на дълбочина 10-30cm) в приемливо съотношение. За всеки конкретен случай на рекултивация се извършват подробни проучвания, резултатите от които се използват за изготвяне то на утайките е броят на населението. Голямото количество представлява риск за околната среда и здравето на гражданите, в случай че не бъдат намерени и приложени адекватни мерки за съхранението или оползотворяването на утайки. При наличието на достатъчни количества на стабилизирани утайки от градски ПСОВ (ГПСОВ), те биха могли да намерятшироко приложение както в земеделието за подобряване качеството на почвите, така и за рекултивиране на нарушените терени, а също и за гориво в различни процеси. Важно е да се отбележи, че има нормативни документи, чиито постановления трябва стриктно да се спазват, когато такива утайки се оползотворяват. Някои изисквания към управлението на утайките от пречистване на отпадни води са свързани със законодателството по управление на водите и законодателството по управление на отпадъците. Изгарянето или депонирането на утайки се разглежда от подзаконовите нормативни актове. Оползотворяването на утайките от отпадни води е в рамките на най-високия приоритет от йерархията на отпадъците. Обезвреждане на утайки чрез депониране Временното съхранение и депонирането на утайките са широко разпространени практики в България и се очаква този начин за обезвреждане да продължи още известно време, без да се полагат допълнителни усилия за подобряването на управлението на утайките. Тъй като обезвреждането на утайки чрез депониране е най-неекологичното решение, то трябва постепенно да бъде намалявано и окончателно преустановено през следващите години. Тази възможносттрябва да продължи да съществува в рамките на един преходен период, до извършването на необходимите инфраструктурни итехнологични инвестиции за алтернативни методи за оползотворяване натези утайки. Инвестиции в специализирани съоръжения са необходими не толкова когато утайките се използват в земеделието за обогатяване на почвата или за рекултивация на терени, а най-вече за използването им като алтернативен източник на енергия, за което се налага допълнителна обработка. Утайките могат също да бъдат депонирани, след съвместното им третиране, до определено инертно състояние в съоръжения за биологично третиране на биоотпадъци. Това са съоръжения за компостиране или механично-биологично третиране. Към момента изграждането на подобни инсталации за
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==