енергия 24 ÅÍÅÐÃÈß 4'2019 насърчи частните инвестиции в новитръбопроводи, електрически мрежи и нисковъглеродни технологии, като заложените очаквания се основават на икономически анализ на възможностите за постигане на плановете за развитие до 2050г. Предвижда се намаляване на парниковите емисии с 40% спрямо 1990г., увеличаване на възобновяемите източници до 32% отпроизводството на електроенергия, повишаване на енергийната ефективност с поне 32,5% и подкрепа за развитието на свързаността на вътрешния енергиен пазар с 15%. Тези цели ще бъдат постигнати, като се реформира Схемата за търговия с емисии, въведат се нови индикатори за конкурентоспособността и сигурността на енергийните мрежи и се търсят идеи за нови системи за управление, основаващи се на национални планове за конкурентна, сигурна и устойчива енергетика. При нуждите от финансиране се забелязва изместване отоперативни разходи към разходи за инвестиции. Изпълнението на дългосрочните енергийни стратегии ще постигне не само по-добри екологични показатели, но и по-голяма стабилностна европейската енергетика, намаляване на зависимостта є от вноса на горива, понижаване на цените, както и осигуряване на работни места във връзка с осъществяването на проектите. Според доклада за постигнатите резултати за целия Европейски съюз, публикуван през 2017г., повечето държави са осъществили голям напредък в увеличаването на дела на електроенергия от възобновяеми източници, макар че всички трябва да положат повече усилия, за да достигнат зададените цели, особено в транспортния сектор. През ноември 2016г. Европейската комисия приема нов пакет мерки, наречен Чиста енергия за всички европейци, за осигуряване на законодателна рамка на прехода към чиста енергия, което е важна стъпка към изграждането на Енергиен съюз на Европа. Тези мерки засягат енергийната ефективност, производството на енергия, опростяване на системата за означение на енергийно ефективни продукти, енергопреносната мрежа, изискванията при строителството и обновяването на сгради. Стратегията за нисковъглеродна европейска икономика предвижда до 2050г. намаляване на въглеродните емисии с 80-95% спрямо 1990г. , като се очаква до 2030г. те вече да са намалени с 40%, а до 2040 с 60%. За това трябва да допринесат всички сектори на икономиката, като в зависимост спецификите и технологичното развитие на всеки от отрасъл са предвидени различни резултати, като най-много се залага на енергийния сектор, основно заради постепенната замяна на изкопаемите горива с възобновяеми източници на енергия и разработването на интелигентни електропреносни мрежи за осигуряването на максимална ефективност. Целите, засягащи енергетиката и промените в климата, които лидерите на ЕС са си поставили през 2007г., включват намаляване на парниковите емисии с 20% спрямо нивата от 1990г., увеличаване до 20% на дела на електроенергията от възобновяеми източници, 20% подобрение на енергийната ефективност. За да постигне тези резултати, Европейскиятсъюз въведе Системата затърговия с въглеродни емисии, заложи цели при намаляване на емисиите от отделните държави членки, както и цели за отделните държави по отношение на дела електроенергия от възобновяеми източници и насочи своята подкрепа и финансиране към технологичните иновации и енергийната ефективност. Климата и енергетиката до 2030г. Рамката в областта на климата и енергетиката за 2030г., приета от Европейския съвет през октомври 2014г., има за цел да
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==