енергия 54 ÅÍÅÐÃÈß 6'2018 пример въглероден оксид или въглероден диоксид. Ако пиролизният процес се оптимизира по максимален добив от въглища или смола, то процесътна газификация се оптимизирана по максимален добив на газ. Температурата на газификация е от 800 до 1100°С. Освободеният газ съдържа главно въглероден оксид, въглероден диоксид, вода, водород, метан и други въглеводороди. Газификацията може да се извърши чрез окислители като въздух, кислород, пара и въглероден диоксид. Изгарянето в идеалния случай може да се определи като пълно окисление на биомасата. Горещите газове, отделяни от изгарянето й, може да се използват за директно нагряване със следните цели. В инсталациите за изгаряне на гориво с малка мощност. За нагряване на вода в котлите за централно отопление с ниска мощност. За нагряване на водата с цел генериране на електроенергия в инсталации с по-голяма мощност. Като източник на топлина или за нагряване на вода в топлофикационни системи. Сушенето и пиролизата или газификацията винаги са първите етапи на процеса на изгаряне на твърда биомаса. Променливи характеристики на изгаряне на биомасата в инсталациите Изгарянето на твърдата биомаса е сложен процес с много променливи, които пряко или косвено влияят върху нивата на отделените емисии и енергийната ефективност. Такива характеристики са механизмите на топлопредаване, акумулирането на топлина, изолацията, предварителното загряване на въздуха, коефициента на излишния въздух, вида и състава на биомасата, съдържанието на летливи компоненти, плътността, шупливостта, площта на активната повърхност, конструкцията. Топлообменът може да се извърши чрез топлопроводимост, конвекция и излъчване на топлина. За да се осигурят ниски емисии при непълно изгаряне, е необходимо да се сведат до минимумтоплинните загуби в горивната камера чрез оптимизиране на променливите характеристики, оказващи пряко влияние върху механизмите за топлопредаване. Също така, за да се получи висок КПД, е необходимо да се осигури ефективен топлообмен между горивната камера и входа на комина. Значително количество тодървесина и последващото нагряване на водна пара изискват значителен разход на енергия, което води до спадане на температурата под минималното ниво, необходимо за осигуряване на процеса „изгаряне“. Пиролизата може да се определи като термично разрушаване-получаване на летливи вещества, при отсъствие на външно подаван окислител. Продуктите на пиролизата са предимно смола, въглища и газове с ниско молекулно тегло. Също така могат да се отделят значителни количества въглероден оксид и въглероден диоксид. Променливи фактори, от които зависи количеството и свойствата на продуктите, образувани по време на процеса на пиролиза, включват вида на горивото, температурата, налягането, скоросттана загряванеиреакционнотовреме. Освобождаването на летливи вещества отдървесината започва притемпература от 200°С и скоростта на отделяне се увеличава при повишаване на температурата. Първо, възниква разлагане на хемицелулозата и след това при по-висока температура, разлагане на целулозата. При температура 400°С, когато се появява пълната емисия на летливи вещества, скоростта на отделяне на летливи компоненти рязко се увеличава. Обаче при температура от 400-500°С може да се появи ниска скорост на отделяне на летливи вещества. Причината е разлагането на лигнина, което се проявява в целия температурен диапазон, като причинява най-голямата загуба на тегло при по-високи температури. Газификацията може да се определи като термично разрушаване-отделяне на летливи вещества, в присъствието на външно подаван окислител. Терминът„газификация“ се прилага и за реакциите на окисляване на въглища, наснимка: WOOD GROUP
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==