Испанска инвестиция за 106 млн евро е на път... Испанската енергийна ЕНХОЛ ГРУП стъпи в България през 2005 година с амбицията да построи няколко ветроенергийни паркa с обща мощност 300 МВ. Тази корпорация се отличава от другите инвеститори в бранша с това че сама извършва всички дейности от измерването на ветровия ресурс, до изграждането на ветроцентралата и пуска в експлоатация. Първият обект с мощност 100 МВ бе определен в землището на гр. Суворово, област Варна. Предвиждаше се да бъде осъществен на два етапа - първият от 60 МВ и втори от 40 МВ. През март 2012 година бе пускът на първия етап, като едновременно с това бeше изградена подстанция и присъединителен електропровод от 110 кв за планираната мощност от 100 МВ. Инвестицията от 106 милиона евро за първия етап, регистрирана като собственост на испанското дружество Еолика България, бе класифицирана като клас А. Това предполагаше всякакви улеснения при изграждането на обекта от страна на държавната администрация и регионалните є подразделения. В действителност се получи тъкмо обратното. Трудноми е да изброя всички препятствия отбюрократичен и корупционен характер, които трябваше да преодолеем в министерствата на околната среда и земеделието, на техните регионални представителства и други институции. Това стана причина пускът в експлоатация на първите 60МВ да закъснее с 18 месеца, което оскъпи много инвестицията и наложи на инвеститора допълнителни финансови усилия. В крайна сметка, поради забавянето не получихме преференциалната цена от 191 лв/МВч, заложена в бизнесплана и договорена с банките кредиторки, а 188.29 лв/МВч. След пуска започна поредица от други проблеми за инвеститора. Поради неблагоприятни промени в нормативната уредба се отложи изграждането на разширението от 40 МВ. Сблъскахме се и с нормативната еквилибристика на управляващите от поредица правителства за спасяване на Националната електрическа компания /НЕК/ от тежкото финансово състояние, до което бе доведена от години наред намеса в управлението на енергетката на корпоративни и други интереси. Поредните управляващи се опитваха да излекуват огромната финансова задлъжнялост на НЕК за сметка на преференциалната цена на възобновяемите енергии. През 2013 година бе отнета със закон 20% от стойността на генерираната ветрова и фотоволтаична енергия. По същия начин през 2014 година им бе наложена законово и такса от 5%. С решения на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ бяха налаложени на ветровите и фотоволтаичните паркове по непрозрачен начин такси достъп до преносната и разпределителната мрежа - през 2012г.10% от произведената енергия и последователно през следващите години такси 2,45 лв/МВч, 7,14 лв/МВч, 7,02 лв/МВч, 6,68 лв/МВч. Сериозни загуби за производителите на ветрова енергия се получиха оттака нареченото балансиране. Те се измерват в порядъка от 10 до 30%, а самото изчисление на този друг финансов товар е лишено от всякаква прозрачност. Другото подзаконово действие на КЕВР, с което се отнема от стойността на заработената ветрова енергия, е така нареченото Нетно специфично производство - НСП. То определя границата, над която генерираната енергия не ползва преференциална цена, а се продава на загуба на енергийната борса. Досега с нормативното творчество на държавните институции се отнемат от 30 до 35% от преференциалната цена на производителите от ветровия сектор. За да защитят своите интереси ветроенергийните фирми се обръщаха нееднократно къмправосъдната система. Много отпосочените нормативните тежести бяха отхвърлени от съда. Междувременно държавните институции бяха осребрили тези тежести без никакви за тях последствия. Създава се впечатлението, че това е една разработена схема за източване на средства от производителите на ВЕИ. Изправена пред заплахата от финансов колапс ЕНХОЛ ГРУП започна през 2016 година преговори с банките кредиторки - ЕБВР и ЧБТР за преструктуриране на дълга. Тези преговори приключиха успешно през 2017 година и спасиха засега потъващата инвестиция. В началото на 2018 година сме изправени пред една нова ситуация с много неизвестни. Начинът, по който ще бъде въведен у нас либерализираният пазар на електроенергия, буди сериозна тревога у ветроенергийните производители. Това ясно личи в остро критичните им становища, настояващи за сериозни корекции в предложените промени в Закона за енергетиката. Най-обезпокояващото е нежеланието на българската държава да приложи съветите на Световната банка, за преодоляване на трудните проблеми в енергетиката. Така например преминаването на ВЕИ от дългосрочните договори с НЕК за преференциални цени и изкупуване на цялото количество електроенергия ще се осъществява не чрез препоръчаните от Световната банка Договори за разлика, а чрез т.н. Договори за премия. Докато първите гарантират постигането на преференциалната цена, фиксирана в договора с НЕК, то вторите ти гарантират риска да не получиш тази преференциална цена. При Договора за премия ще трябва да постигнеш на борсата една прогнозна цена, определена от КЕВР, за да получиш 100% от преференциалната си цена чрез добавка /премия/ от Фонда за енергийна сигурност на електроенергийната система - ФСЕС. Това и при най-оптимистичните ни изчисления и опита ни от принудителното излизане на борсата след достигане на НСП, няма как да се случи. Очевидно в условията на либерализирания пазар на електроенергия КЕВР залага нова схема за отнемане от преференциалната цена на ветроенергийните фирми, което ни напомня спомената по-горе схема за източване на ВЕИ. Към това трябва да добавим и факта,че не се предвижда компенсаторен механизъм, който би могъл да гарантира на производителите и на банките кредиторки предвидената в бизнесплана възвращаемост на инвестицията. При така оформящите се обезпокоителни обстоятелства, големият испански инвеститор клас А, който през миналата година постигна преструктуриране на дълга и избегна финансов колапс, започва да обмисля как да се спасява и едно от възможните решения е да напусне България, както вече го сториха други големи чуждестранни инвеститори. Мнение на Стилиян Бурханларски - Член на управителния съвет на Еолика България и на Българската ветроенергийна асоциация ЕОЛИКА БЪЛГАРИЯ ЕАД тел.: (+359) 2 988 7110, e-mail: office@eolica-bg.com, www.eolica-bg.com Р Е К Л А М Н А П У Б Л И К А Ц И Я енергия
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==