енергия 42 ÅÍÅÐÃÈß 1'2018 Р Е К Л А М А то след корекция на повредите. Ограничения и препоръки за бъдещата работа Зада бъдатразработените алгоритмиприложими за реални ветрогенератори, трябва да се извършат още дейности, гарантиращи правилната им работа. Тук се включват изследвания на устойчивостта на алгоритмите към немоделирани явления. Очаква се те да произлязат основно от немоделираната аеродинамика и опростения витлов модел, тъй като се използва статичен аеродинамичен модел и се предполага, че витлата са нееластични. Тези опростявания могат да окажат отрицателно влияние на проектираните диагностични алгоритми, тъй като немоделираните режими могат да предизвикат смущения в системата за диагностика на повреди. За бъдещата работа препоръката е да се използват моделно базирани подходи за диагностика на повреди, които дават възможностда бъдатприспособени зараждащите се грешки в контраст с настоящите сигнално базирани подходи, следователно е възможна параметрична оценка. Товаможе да позволи на ветрогенераторите да продължатда работят в ситуации, в които те са спрени понастоящем. По отношение на устойчивия на повреди контрол, изборът между активни и пасивни подходи е проблемно специфичен. Препоръчва се да се използва активен, устойчив на повреди контролер, когато това дава възможност за значително подобрена производителност. Това се очаква да се случи в ситуации, където повредата причинява сериозни промени в динамиката на системата и където съществува надеждна диагностична система. В противен случай се препоръчва да се използват пасивни, устойчиви на повреди контролери, тъй като при тях няма риск от взимане на погрешни решения контрол. Това е възможно, тъй като устойчивите на повреди възможности позволяват на ветрогенераторите да продължатработа в случаи на повреди на сензори и изпълнителни механизми. Особено за зараждащи се грешки, разработената устойчива на повреди контролна система извлича полза от своя моделно базиран подход, който дава възможност повредите да бъдат приспособени въз основа на параметрични оценки. Това подобрява представянето на ветрогенераторната контролна система от гледна точка на минимизиране на механичните натоварвания и увеличаване на ефективността. Провеждането на интеграционен тест за една устойчива на повреди контролна система, комбинираща алгоритми за диагностика на повреди, сигнални корекционни алгоритми и устойчиви на повреди LPV контролери, потвърждава, че контролната система е в състояние да контролира ветрогенератора, дори когато той е изложен на многобройни едновременни повреди. Това е вследствие на общата структура на алгоритмите за диагностика на повреди, която позволява на диагностичните алгоритми да поддържат работата, използвайки оценка на състояние-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==