35 ÅÍÅÐÃÈß 6'2017 енергия Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А малките водни централи имат минимален принос към глобалното затопляне, защото принципът им на работа е отклоняване на водата от реката чрез канал или тръбопровод, обработка от турбината и връщането и в потока чрез друг канал. Тези съоръжения не засягат драстично живите същества в реката. За разлика от големите водни централи, микро и малките ВЕЦ не изискват изграждане на язовир. Те превръщат енергията на течаща вода чрез турбината и генератора в електроенергия. Следователно разходите за строителство са минимални. Това, разбира се прави цената на генератора значителен фактор в капиталовите инвестиции. За тази цел разработката на постабилни и икономични генератори за приложения в малки и микро ВЕЦ ще увеличат перспективите за подобни проекти. В зависимост от характеристиките на захранващата мрежа, може да се избира между синхронни и асинхронни генератори. Синхронните генератори са оборудвани с постояннотокова система за възбуждане (ротационна или статична), свързана с регулатор на напрежение, за осигуряване на напрежението, честотата и управлението на фазовия ъгъл за включване на генератора в паралел към мрежата и предоставяне на реактивната енергия, ако се изисква от електроенергийната система. Синхронните генератори могат да работят изолирани от мрежата и да произвеждат електроенергия, тъй като възбуждането им не зависи от нея. Асинхронните генератори са обикновени двигатели с накъсо съединен ротор, които нямат възможност за регулиране на напрежението и работят със скорост, пряко свързана с честотата на системата. Те черпят възбудителния си ток от мрежата, абсорбирайки реактивната енергия чрез собствения си магнетизъм. Добавянето на банка от кондензатори може да компенсира абсорбирането на реактивна енергия. Те не могат да генерират, когато са изключени от електрическата мрежа, тъй като нямат собствен ток на възбуждане. В генератора механичната енергия (обикновено оттурбина) се превръща в електрическа енергия. Преобразуването на енергията е възможно само ако съществува възбуждане на генератора, което определя изходните величини на генератора: напрежение и реактивна мощност. Това означава, че регулирането на възбуждането на генератора всъщност влияе на генерираната изходна енергия и върху стабилността на цялата електрическа система. Стабилността на синхронен генератор се представя графично от P-Q диаграма. Работната точка на генератора трябва да бъде вътре в зоната, определена от минималния ток на възбуждане, границата на практическа стабилност, максималния ток на възбуждане, максималния ток на котвата, максималната мощност на турбината и минималната мощност на турбината. Възбудителниятток се осигурява от системата за възбуждане, която обикновено се състои от автоматичен регулатор на напрежение (АРН), възбудител, измервателни елементи, стабилизатор и ограничител на системата и блок за защита. Възбудителят е източник на електрическа енергия за полето на намотката на генератора и се реализира като отделен DC или AC генератор. Той има своя статорна и роторна намотка. При променливотоков генератор за възбуждане, като роторът се върти, статорния постоянен ток индуцира трифазен променлив ток в роторната намотка. Този променлив ток се изправя с помощта на диоди или тиристори, инсталирани в ротора. Възбудителят се контролира от АРН, който е много ефективен при устойчиво състояние на работа, но в случай на внезапни
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==