енергия 24 ÅÍÅÐÃÈß 2'2017 Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А загубили инерция, което отчасти се дължи на несигурността по отношение на цените на въглеродните емисии. В средата на 2010г. IEA публикува доклад заявявайки, че CCS бе предизвикателство и цитира инвестиции от 26-милиарда долара от предходните две години в CCS проекти. Имаше в ход 80 мащабни интегрирани проекта за CCS, като 5 от тях работят. В доклада се казва още, че са били направени "забележителни усилия" и "активни действия", но "сега се изисква бърз напредък", ако CCS бъдат използвани до 2020г. Технологии за изгаряне на СО2 Улавянето на въглероден диоксид от потоците от димните газове след горене във въздух е много по-трудно и скъпо, отколкото отпотоците отприроден газ, тъй като концентрацията на въглероден двуокис в най-добрия случай е само около 14%, а с азот в повечето от останалите и димните газове са горещи. Основниятпроцес третира въглеродния двуокис като всеки друг замърсител, и като димните газове се прекарва през разтвор на амин за да се абсорбира СО2. По-късно той може да се освободи чрез нагряване на разтвора. Този процес с пречистването с амин се използва също и за вземане на СО2 от природен газ. Налице е обаче значителен разход на енергия. За нови електроцентрали това се оценява на 20-25% от изходната мощност на ТЕЦ, поради намалената ефективност на инсталацията и енергийните изисквания на действителния процес. Все още няма комерсиални електроцентрали, които работят с този процес. В новата 1300MWe електроцентрала Mountaineer в Западна Вирджиния, по-малко от 2% от изходящите и газове успешно са били третирани за възстановяване на СО2, като се използва технология с охладен амин. При спазване на федералните субсидии, има планове за улавяне и отделяне на 20% от СО2 на централата или около 1,8 милиона тона СО2 годишно. Когато въглищата се изгарят в кислородна среда, а не във въздух, това означава, че димните газове са най-вече СО2 и следователно те могат по-лесно да бъдат уловени чрез пречистване с амин - при цената на улавяне от около половината от конвенционалните централи. В света функционират голям брой системи за изгаряне на гориво в кислородна среда. Например ТЕЦ с такава технология е FutureGen 2, която има блок за разделяне на въздуха, изолиран бойлер, и агрегат за компресия и пречистване на крайните димни газове. Инсталацията с интегриран газификационен комбиниран цикъл (IGCC) използва въглища и пара за производство на водород и въглероден окис (CO) от въглищата и след това те се изгарят в газова турбина с вторична парна турбина (т.е. комбиниран цикъл) за производство на електроенергия. Ако газификатора на IGCC се захранва с кислород, а не с въздух, димните газове ще съдържат силно концентриран СО2, който лесно може да бъде уловен след изгаряне. В Китай, първата фаза на $1.5 млрд проект Greengen на Huaneng Груп е инсталация с мощност 250MWe с IGCC и изгаряне на водород и въглероден окис в кислородна среда, завършена до средата на 2012г. Втората фаза включва пилотен завод за производство на електрическа енергия от водород. Фаза 3 ще бъде 400MWe ТЕЦ с улавяне и съхранение на въглерод. По-нататъшното развитие на процеса на IGCC ще добави реактор за окисляване на СО с вода, така че газовият поток да е основно само водород и въглероден диоксид, примесен с ɍɩɪɦɩɯɣɥɛɱɣɩɨɨɣ ɧɫɠɡɣ Ⱥɛɨɧɚɬɧɢ ɫɬɚɧɰɢɢ _ Ɍɨɩɥɨɨɛɦɟɧɧɢɰɢ ȿɥɟɤɬɪɨɧɧɢ ɤɨɧɬɪɨɥɟɪɢ _ Ɋɟɝɭɥɚɬɨɪɢ ɧɚ ɬɟɦɩɟɪɚɬɭɪɚ ɞɟɛɢɬ ɢ ɧɚɥɹɝɚɧɟ ɋɮɟɪɢɱɧɢ ɜɟɧɬɢɥɢ ȼɢɫɨɤɨɩɪɨɢɡɜɨɞɢɬɟɥɧɢ ɢɧɠɟɧɟɪɧɢ ɪɟɲɟɧɢɹ ȘȜȖȠȜ ȖȕȑȞȎȔȒȎȠ țȎȗ ȡȟȠȜȗȥȖȐȖȠȓ ȑȞȎȒȜȐȓ
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==