Списание ЕНЕРГИЯ | брой 6, 2016г.

енергия 48 ÅÍÅÐÃÈß 6'2016 Р Е К Л А М А Разглеждайки информацията от европейските програми за внедряване (EVN България, NRGi, Energa Operator, Sundsvall Elnat и Vattenfall), планът предвижда те да бъдат завършени най-късно до 2018г., съгласно крайния срок, поставен от Директива 2009/72/ EC на Европейския съюз. Очаква се инсталация на около 2.2 милиона Smart измервателни устройства в Европа в регионите, покрити от тези DSO, като 851 000 устройства вече са инсталирани в Швеция, 67 000 в България, 215 000 в Дания и 500 в Латвия. В края на внедряването в Полша ще има около 1 060 000 Smart измервателни устройства като досега са инсталирани около 100 000. Основните разлики между тези проекти са зрелостта на технологията и броя на вече инсталираните измервателни устройства. Проектите се отличават един от друг по броя на включените потребители, както и по използваната комуникационна технология и комуникационен протокол. Все пак е възможно да се намери общ подход за възприетите комуникационни решения. Най-използваните комуникационни протоколи са DLMS/COSEM, OSGP и IP-базираните, докато най-използваните технологии са PLC за комуникация между измервателните устройства и концентраторите и GSM/GPRS за комуникация между концентраторите и колектора за данни. GPRS/GSM се използва също и за комуникация между колектора за данни и измервателните устройства, които са директно свързани към самия колектор за данни. PLC и GSM/GPRS технологиите са добре познати и относително лесни за внедряване благодарение на съществуващата инфраструктура. Необходимо е да се подчертае, че при GSM/GPRS технологията операторите на разпределителните системи (DSO) трябва да разчитат на външен телекомуникационен доставчик, докато при PLC технологията DSO са изцяло независими от трети страни индикатори и полета от стойности. Също така, в един от случаите има възможност за добавяне на външен дисплей, свързан безжично. Киберсигурността се реализира чрез механизми, дефинирани в използвания комуникационен протокол. В някои от проектите тези механизми са подобрени, например чрез вмъкване на допълнителни права за потребителски достъп, чрез използване на по-добър механизъм за идентификация или чрез даване на разрешение за предаване на данни от електромера само след специфична заявка от концентратора. Данните са криптирани в 6 от проектите. През третата кампания за събиране на данни бяха включени 8 допълнителни проекта от следните DSO : EVN България с проект „Smart измерване в рискови зони“, NRGi (Дания) с „NRGi проект за Smart електромери“, Latvenergo (Латвия) с проект „Насърчаване на енергийнатаефективностнадомакинствата, използващи Smart технология“, Energa (Полша) с „AMI проект Energa Operator“, Sundsvall Elnat със „Smart Grid Sundsvall Еlnat“ и Vattenfall с „AMRELVA“ отШвеция, кактои EDP Bandeirante с „Inovcity Aparechida“ иAmpla Energia със „Smart град Buzios“ от Бразилия.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==