Предизвикателства пред ветроенергийния сектор в България Г-н Бурханларски, предстои либерализация на електроенергийния пазар. Как ще се отрази тя на ВЕИ? Ще си позволя да говоря конкретно за ветроенергийния сектор. Ние сме силно притеснени от неизвестните последствия от либерализацията на електроенергийния пазар. Без друго и сега се намираме в тежко финансово състояние, породено от постоянния нормативен натиск върху преференциалната ни цена, но и от неравнопоставеността между ветровата и фотоволтаичната енергия. В какво се състои тази неравнопоставеност? В последните години всички законови и подзаконови регулации имат за цел да намалят преференциалните цени на ВЕИ и поставят под общ знаменател ветровата и слънчевата енергия. При този подход на институциите ветровите централи са сериозно ощетени, защото двете технологии са твърде различни. Докато в резултат на тези регулации при фотоволтаичните централи намалява размерът на възвращаемостта, но се запазва тяхната жизнеспособност, то при вятърните възвращаемостта на инвестицията е сведена до нула, води до невъзможност за обслужване на инвестицията и финансов колапс. Твърде многозначителен е фактът, че при фотоволтаичните паркове от 2012 година нормата на възвращаемост е 14% - 18%, а при вятърните - около 8%. Планирането и изграждането на вятърните паркове е труден и продължителен процес. Значително по-кратко е времето за осъществяване на един фотоволтаичен проект. Това бе нагледно доказано с експлозията на слънчевите централи в първите месеци на 2012 г., когато бяха обявени за експлоатация около 1000 МВ нови фотоволтаични мощности. Коя е причината за тази експлозия? В края на 2011 г. беше вече известно, че новите технологии са намалили с 80% капиталовите разходи за фотоволтаичните паркове. Но не последва бърза адекватна реакция на ДКЕВР по отношение на високата преференциална цена на фотоволтаичната енергия, която към момента бе средно 501 лв/МВчас. За сравнение средната преференциална цена на ветровата енергия е 185 лева /МВчас. Експлоатационните разходи при ветровите централи за обслужващ персонал, ремонт и поддръжка на инсталациите са несравнимо по-високи от тези при фотоволтаичните централи. Значителна е разликата между двете ВЕИ и при така нареченото Балансиране, защото първите трябва да прогнозират с едно предварение от 24 часа, докато вторите само с 10-12 часа. В резултат на това разходите на ветровите централи за балансиране са 30-40 лв/Мвчас, докато на фотоволтаичните са двойно по-малко. Очевидно е, че вятърните централи са поставени в неравностойно икономическо положение спрямо фотоволтаичните. Това трябва да се има предвид от институциите и да се внесат необходимите корекции при нормативните регулации чрез диференциран подход към двете ВЕИ. Какво е съотношението в България между инсталираните мощности на вятърната и фотоволтаичната енергия? В България то е абсурдно. В Националния план за развитие на енергиите от ВЕИ до 2020 г. са предвидени в края на периода 1256 МВ ветроенергийни мощности, а в момента те са 697 МВ. За фотоволтаичните централи са заложени 303 МВ, а в момента са 1038 МВ!? В други страни на Европа няма такова абсурдно съотношение между двете възобновяеми енергии, защото субсидиите за постимулираната слънчева енергия тежат на държавния бюджет. В Испания при 23 000 МВ ветроенергийни мощности има само 4 900 МВ фотоволтаични централи. Нима в Испания слънчевият ресурс да е по-малък? Но там контролът върху развитието на фотоволтаичните централи е изключително строг, докато при нас е изтърван. Какво бихте казали за усилията на държавата за оздравяване на финансовото състояние на НЕК? В последните няколко години тези усилия са очевидни. Поредицата от законови и други нормативни мерки, много от които за сметка на преференциалната цена на ВЕИ, дават положителен резултат. Ще посоча създадения със закон Фонд за сигурност на електроенергийната система. Но това което ни безпокои е, че като поредна такава мярка се обсъжда възможността да бъдат прехвърлени към този Фонд задълженията на НЕК по сключените с нея дългосрочни договори. Ако този замисъл на управляващите се реализира, ще предизвика остра реакция на фирмите с дългосрочни договори с НЕК в това число и ветроенергийните. Всички те ще потърсят правата си в националните и наднационални съдебни органи. А както е известно в Европа се уважава римската правна норма Пакта сун серванта - договорите са за да бъдат изпълнявани. Струва си върху това да се замислят управляващите, защото в крайна сметка държавният бюджет ще трябва да понесе материалните искания на ощетените фирми, а да не говорим за поредния накърнен инвестиционен имидж на страната ни. Разговор с г-н Стилиян Бурханларски, Член на Управителния съвет на Еолика България ЕАД ЕОЛИКА БЪЛГАРИЯ ЕАД София 1000, бул. Сливница 188, тел.: (+359) 2 988 7110 факс: (+359) 2 983 2292, e-mail: office@eolica-bg.com, www.eolica-bg.com Р Е К Л А М Н А П У Б Л И К А Ц И Я енергия
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==