интервю 33 ÅÍÅÐÃÈß 6' 2015 В този дух на мисли – време е техническите университети и секторътда сиподадатръкаиданаправят тези специалности атрактивни за младите хора, които искат да се развиват в сектора. Не говоря за подготовка на кадри без съобразяване с пазара, но да се произведат компетентности, които да покриват тези нужди. За втора година с Асоциацията на топлофикациите провокираме диалог и споделяме своя опит, за да се поддържати научните среди с новостите и иновациите в сектора. Надявам се, чеще се намери най-добрата форма за това сътрудничество. В заключение, как виждате развитието и значението на топлофикационните централи в средносрочен аспект? Това е най-здравословният, икономичен и екологичен начин на топлоснабдяване за отопление и горещо водоснабдяване. Няма как, след като тези технологии предлагат брутно производство над 85% и щадят първичните ресурси, генерирайки икономии на първично гориво над 20% (при изискване от 10%), да нямат бъдеще. Напоследък се прави съчетаване на възобновяема енергия с класически технологии – добра иновация с голямо бъдеще. Тук идва и ролята на клиента и обществото. Няма топлофикация без верни и предани клиенти. Няма и как да се развива секторът без подкрепата на обществото, в лицето на местна власт и администрация. В средносрочен план – ще изживеем поредната и много тежка криза, породена от политически натиск и решения. Ще е много трудно и болезнено, но ще ни помогне да преосмислим моделите и бизнеса. В дългосрочен план вярвам, особено след подкрепата от страна на ЕС, че ние, топлофикациите, имаме своето място под слънцето и то ще става все по-значимо. Пълният текст на интервюто, четете на http://energia.elmedia.net страната има традиции, но инфраструктурата е на над 30 години и се нуждае отреновиране. Например, всички топлофикации иматмрежа с дължина над 1900 км, а за обновяването на само 50% от нея са нужни над 1 милиард лева, в зависимост от технологията и материалите. Това е стратегическа инфраструктура и практиката в ЕС е да се допуска финансиране по европейски и национални програми, независимо кой е оператор на мрежата. В България само едно от дружествата има достъп до подобно финансиране, но при силно лимитирана рамка. Останалите просто сме извън приоритетите на правителствата. Съвместно с Асоциацията на топлофикациите се опитахме да убедим управляващите да върнаттова финансиране, макар и частично, от структурните фондове, но без успех. Сега се надяваме, че дирекция Енергетика към ЕК ще ни подкрепи втези усилия, след като начертае Пътната карта за развитие на топлофикациите с хоризонт 2050 година. След това пак ще сме принудени да въвеждаме политики на ЕС, а не да следваме нашите нужди и експертиза. Как оценявате значението на инженерните кадри в енергетиката и тяхната подготовка. Какви наблюдение имате и какви очаквания имате в тази посока? Екипът е важен елемент във възможността на една фирма да функционира. В сектор като топлофикационния са нужни особени компетентности, както в технически, така и в търговски аспект. Инженерните кадри и специалности, свързани с топлоенергетика, електроенергетика и електротехника, топлотехника и хидравлика са от изключителна важност за стабилността на сектора и дейността. Във всяка топлофикация има нужда от тези компетентности. Все по-трудно се намираттоплоенергетици или топлотехници. Този глад е по-слабо изразен за електроспециалностите, но съществува. мартт.г. ние бяхме „наказани“ чрез въвеждане на квоти за високоефективно комбинирано производство. Във Варна ефектът е намаляване на комбинираното производството с над 8000МВтч, при ефективностот 85%. В същото време тази енергия, в сравнение с предната година, е компенсирана от кондензационните централи с нетна ефективност от 35%. Това ли е икономическата логика и далновидността при вземане на решения, били те и политически? С последното решение на КЕВР делът на ВЕКП в общото производство на електроенергия е 5,2%, а в общото потребление на електроенергия – 6,8%. Това със сегашните цени дава отражение от 9,30лв/MWh от близо 200лв. върху крайната цена на електроенергията, а само преференциите дават 2,70лв/MWh. Ако преференциите натоплофикациите се променят с +/-10 лв., това ще даде ефектот само 50 стотинки заMWh в крайната цена на тока. Това ли са лошитетоплофикации? Срещутова ли се борим? Много спекулации има в обществото и много политици претендират, че топлофикациите са виновни за всичко. Тези решения са тласък към фалит на сектора и в подкрепа на това следва да спомена, че за последните 10 години в България са затворени 7 от 22 топлофикации. Паралелно в Германия, Англия, дори съседна и топла Гърция, както и в други страни на Европа, този бизнес се развива чрез подкрепа и насърчаване. От технологична гледна точка това сапредизвикателства, свързани с изискванията за високоефективно комбинирано производство, които са в сила, както и с изискванията за ефективност на топлоснабдителните мрежи в ЕС, които ще са в сила след 1 януари 2016 година. През последните 10 години в България се наляха пари за модернизацията на източниците, без това да е достатъчно, както и вмрежите. Второто направление е свързано с огромни капиталови разходи. Топлофикационният сектор в
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==