41 ÅÍÅÐÃÈß 4' 2015 енергия Р Е К Л А М А много компании следват. Алтернатива е подходът на bSolar, при който задната повърхност има борна BSF, покрита с пасивиращ слой. Друг технически успех на двулицевата концепция засяга увеличения R&D фокус върху клетките, базирани на n-подложки. В допълнение към добре познатите предимства на n-подложките, например по-високата ефективност, дължаща се на отсъствието на комплексни съединения на бор и кислород и по-ниската чувствителносткъм най-разпространените замърсители, тези структури са наследствено двулицеви, тъй като алуминиевата непрозрачна BSF на задната повърхност не е налична. Както p-структурите, така и n-структурите изискват оптимизиране на схемата за метализация, тъй като и при двете структури са налични контакти. Правилният избор на пасивиращ материал или „стек” също се изисква при направата на двулицеви клетки от соларни клетки от тип n. Пасивацията на задната повърхност напоследък става все по-важна, тъй като тя допринася за улавянето на фотоните, което води до по-добри оптични свойства на диелектричния слой известно, че се използват n-подложки и медно метализиране. Най-високата достигната ефективност е 21% за предната и 18,3% за задната страна. Стандартният им модул, съставен от 72 клетки, при външни условия генерира 203W, а при дизайн стъкло-стъкло дори 232W, поради двулицевия ефект. Изследователска и развойна дейност, подтикната от нужда за повишаване на ефективността Ръст на интереса към двулицеви фотоволтаици беше отбелязан и през 2012г. по време на уъркшопа, организиран отМеждународния изследователски център за соларна енергия в Германия, който привлече повече от 120 участници. По време на събитието бяха направени презентации от различни компании, специализирани в производството на двулицеви соларни клетки, както и институции, ангажирани с процеса на разработка на технологии и измервателни системи. Сегашните стандартни структури на клетките, колкото и устойчиви да са, са достигнали своеобразен лимит на бъдещи подобрения. Оптимизация на предната страна, при която се използват, например, селективни емитери, първоначално е изглеждала като решение с очаквани нива на ефективност от около 19%. Но последните подобрения при лепилата, способни да достигнат това ниво, са направили селективните емитери нетолкова предпочитани. Следователно, логичната стъпка за увеличаване на ефективността е да се замени непрозрачната алуминиева BSF, покриваща задната повърхност. Предполага се, че след тази замяна клетките ще станат автоматично двулицеви. За p-субстрати отстраняването на алуминиевата BSF ще изисква пасивиране на задната повърхност с локален контакт, което ще доведе до структура с пасивиран емитер и задна клетка (Passivated Emitter and Rear Cell – PERC) – подход, който
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==