39 ÅÍÅÐÃÈß 4' 2015 енергия Р Е К Л А М А сикански екип, разработва n+-p двулицева клетка с диелектрично пасивиране, която е имала ефективност от 7% с фактор на двулицевост от 63%. Това вероятно е найпростата двулицева структура, при която цялата задна метална част на конвенционалната соларна клетка е заменена отрешетка, при която отворената площ е пасивирана с диелектричен филмили „стек”. Докатомексиканските изследователи нанасялитънък оксид като пасивиращ материал, по-късно обект на проучвания става термично добитият силициев оксид. През 1987г. немски учени съобщават за достигане на ефективност от 15% за предната и 13,2% за задната страна, постигнато при използването на слоеве силициев нитрид, положени чрез използването на плазмо-химично утаяване в газова фаза, но тази клетка е използвала емитер с инверсия на слоевете метал-изолатор-полупроводник. Само десет години след това е била разработена двулицева клетка, базирана на дифузиран p-n преход, с ефективност от 20,1% за предната и 17,2% за задната страна. Първи опити за комерсиализация Няколко компании са правили опити да разОттогава насам много изследователи са проучвали тази концепция, но предимно за p-субстрати, следващи n--p-n+ структура. Първите правдоподобни резултати са били отчетени през 1981г., когато испански учен достига 12,7%ефективностпри използването на p+-n-p+ структура, но при площ на клетките едва 4cm2. През 2000г. Hitachi правят огромен скок, постигайки 21,3% ефективност за предната и 19,8% за задната част на транзисторна двулицева соларна клетка. Друга областна проучване е била двулицева BSF клетка с ковалентни p-p+ или n-n+ връзки на противоположната повърхност, където се намира хетерополярният p-n преход. Тази концепция е била разработена и патентована от руски екип учени, които използвали комбинация от дифузия на фосфор и бор. През 1981г., по същото време когато са били проучвани двойно свързаните клетки, испански учени са успели да достигнат ефективност от 15,7% на предната и 12,7% на задната страна на клетката. Тази соларна клетка с площ 5cm2 е била проектирана за работа при 5-7 слънца поради високата си концентрация на примеси. През 1984г. компаниите Solarex и SEG-Telefunken разработват двулицеви BSF клетки за приложение в космонавтиката. Покъсно, през 1994г., екип от Университета на Мадрид постига ефективност от 19,1% за предната и 18,1% за задната страна на клетки с BSF структура с текстурирана повърхност и оптимизиран фосфорен емитер. През същата година австралийският Университетна Нов Южен Уелс изобретява първите двустранни клетки с подземен контакт. Десетилетие по-късно, през 2004г. те предлагатдвулицева BSF клетка, която е била базирана на лазерно „гравиран” заден контакт и дифузия на бор. Що се отнася до клетките с диелектрични пасивиращи слоеве, първите открития датиратот1978г. Това се случва когато бразилски учен, съвместно с мек- ³°¢²¯ª ³ª³´§®ª ±²°ª©¤§¨¦¢ ¦°6200KW÷/ã WWW.SMARTFLOWER.COM ´§ WWW.KIROV.NET
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==