35 ÅÍÅÐÃÈß 2' 2015 енергия Р Е К Л А М А за изрично взимане предвид значението на събития с малка вероятност и голямо въздействие, такива катотези, произхождащи от екстремни метереологични условия, например, в резултат на климатични промени или други, произхождащи от неблагоприятното поведение на външни организации. След практическото им валидиране от операторите на преносната система, тези алтернативи трябва да бъдат анализирани с помощта на Платформа за Количествено Определяне. Използвайки тази платформа, TSO ще извършат пилотни тестове на новопредложените критерии за надеждност. Първоще бъде извършентестна паневропейско ниво, използвайки модел на европейското взаимно свързване на енергийни системи. След това трябва да бъдат извършени пилотни тестове от един или два TSO, възможно най-близки до контекста на реалния живот и свързани с оперативното планиране и/ или с реалистичен проблем за инвестиционно планиране. Планира се тези тестове да използват реални системни и ценови данни за целите на инвестиционното планиране и реални измервания и данни за целите на оперативното планиране социално-икономическите разходи. В исторически план управлението на надеждността на електрическите мрежи в Европа се определя от т.н. „N-1” критерий – при повреда на един елемент (например един елемент от преносната система, един важен генериращ елемент или един важен елемент от разпределителната мрежа) останалите в действие елементитрябва да са в състояние да се приспособят към новата оперативна ситуация без да нарушават оперативните граници на сигурностна мрежата. В наши дни увеличаващата се несигурност на производството поради непостоянните енергийни източници, комбинирана с възможностите, предоставени от управление на търсенето на енергия и нейното съхранение, задава нови критерии с по-добър баланс между надеждността и направените разходи. В рамките на проекта GARPUR ще бъдат изследвани пет алтернативи за подобряване управлението на надеждността на паневропейската енергийна система. Първата от тях е да се моделира пространственовремевата вариация на възможностите за екзогенни заплахи и да се вземат предвид действителните критичности на прекъсванията в управлението на надеждността. Втората алтернатива е да се вземат предвид увеличените възможности за корективен контрол и вероятността за повреди при управлението на надеждността. Следващата алтернатива е да се използва гъвкавостта, предоставена от управлението на търсенето на енергия и нейното съхранение, за да се постигне увеличение на надеждността при появата на децентрализирано генериране на възобновяема енергия. Друга алтернатива е ясно формулираното моделиране на влиянието на системното разработване и на управленските решения за активите върху управлението на надеждността. Последната, пета алтернатива е
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==