енергия 26 ÅÍÅÐÃÈß 2' 2015 На 5 март 2015г. се проведе обществено обсъждане на 10-годишния план на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за развите на електропреносната мрежа. Той предвижда делът на енергията от ВЕИ от брутното крайно потребление през 2024г. да надхвърли 19% при максимален сценарий и 20% при минимален сценарий на развитие. Провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ, могат да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитет. Максималният сценарий на оператора прогнозира през настоящата година тенденцията за увеличаване на електропотреблението от 2014г. да продължи с по-умерени темпове. Заложено е забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Очаква се към 2024г. брутното потребление да достигне 43 040GWh, абсолютният максимален електрически товар на България да е 7960MW, а максималният товар за среден работен ден - 7440MW. В плана е разработен и минимален сценарий за по-слаб темп на нарастване на електропотреблението, чрез своевременно прилагане на мерки за енергийна ефективност и достигане през 2024г. на 40 860GWh брутно електропотребление. Направена е прогноза за развитие на производствените мощности в България до 2024г. Предвижда се блок 4 на ТЕЦ Русе да бъде един от доставчиците на студен резерв, заради комплексното разрешително на централата за топлофикационната и кондензационната част. Не се предвижда ТЕЦ Варна да работи след дерогационния период, въпреки че тя предоставя найконкурентна цена на студен резерв и допринася за регулирането на напреженията в Североизточна България, без да се налагат допълнителни инвестиции в електропреносната мрежа. Планът не включва хидроенергийните комплекси по река Дунав, които са класически, но едновременно попадат в групата на възобновяемите. Тяхното разглеждане изисква препроектиране, в съответствие с действащите природоопазващи и икономически критерии. Тези нови проекти трябва да са комплексни, което значи да включват едновременно проект за ВЕЦ, за водоплаване, за мостове и пътища, в т.ч. железопътни. Те трябва да са съвместно разработени и приети с румънската страна. Проектът с изграждане на 7 реактор на площадката на АЕЦ Козлодуй при найоптимистичната прогноза се очаква да влезе в редовна експлоатация след 2025г. поради дългите съгласувателни процедури. Това се подкрепя и от прогнозата на Европейската комисия до 2050г., в която допълнителна ядрена мощност в България се предвижда едва след 2035г. През 20152016г. е предвидена реконструкция на генератори 9 и 10 в АЕЦ Козлодуй, вследствие на която максималната работна активна мощност на всеки блок ще достигне 1100MW. За периода 2015-2024г. са планирани за изграждане общо 2 212МW нови мощности, от които 1 489MW ВЕИ. Планът предвижда преминаване на 200 обекта на ЕСС към дистанционно управление, без постоянен дежурен персонал. До 2024г. това ще се случи в близо 70 обекта. Предвидените средства за изграждане на системата за дистанционно управление са около 25млн. лв. За изграждане на системата за видеонаблюдение, пожароизвестяване и охрана на дистанционно управляваните обекти ще бъдат инвестирани 3,5мил. лв., а 8млн. лв. ще са необходими за развитие на телекомуникационната инфраструктурата и около 4млн. лв. - за телекомуникационна апаратура. За управление на ЕЕС в реално време, изпълнение на графиците за междусистемни обмени и поддържане на сигурността, в съответствие с изискванията на ENTSO-E, е необходимо повишаване на регулиращите възможности на помпено-акумулиращ ВЕЦ Чаира и рехабилитиране на ПАВЕЦ Чаира, ПАВЕЦ Белмекен, ВЕЦ Сестримо и ВЕЦ Момина клисура. ЕСО представи 10-годишния си план за развитие на електропреносната мрежа
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==